Хемолитично-уремичният синдром е цяло числосимптом, който се проявява под формата на хемолитична анемия, артрит и тромбоцитопения. За първи път това заболяване е описано през 1955 г. Според специалистите, в около 70% от случаите тази диагноза се наблюдава при деца от първата година от живота, а при възрастни се отчитат единични инциденти. В тази статия ще говорим за това заболяване и също така ще разгледаме как съвременните методи третират хемолитико-уремичния синдром.
Развитие на специалистите по тази болестТози ден е свързан с няколко фактора. На първо място, това е вирусно токсично увреждане директно на ендотела на капилярите на така наречените бъбречни гломерули. От друга страна, причината може да бъде покрита при синдрома на DIC и при механични увреждания на червените кръвни клетки. Обикновено се смята, че последният може да бъде повреден, като преминава през самите капиляри на бъбречните гломерули, които от своя страна се пълнят с тромби от фибрин.
Гемолитико-уремический синдром преимущественно се наблюдава при деца с бързо намаляване на диурезата, но в този случай при липса на очевидни признаци на дехидратация и на фона на относително нормални параметри на VEO. Ако бебето има треска или повръщане, най-вероятно заболяването се развива бързо - има оток на мозъка. Често хемолитико-уремичният синдром се допълва от бледа кожа на детето, в редки случаи с малки обриви.
Для подтверждения такого диагноза, как хемолитико-уремичен синдром, е необходимо да се премине редица тестове, включително пълно изследване на кръвта. Само след пълно проучване на пациента можем да говорим за по-нататъшна терапия.
По-скоро, смъртността с тази диагнозабеше много висока (от 80 до 100%). Учените обаче постоянно търсят решение на този проблем. Така че, устройствата са създадени, наречени "изкуствен бъбрек", благодарение на което ситуацията се промени радикално. Днес смъртоносните резултати практически не са изпълнени (от два до десет процента). Те са възможни само със закъсняло откриване на болестта, както и при развитието на необратими процеси в мозъка поради отока. Отбележете, че такава диагноза, като атипичен хемолитико-уремичен синдром, обикновено изисква 2 до 9 сесии (дневно) върху апарата "изкуствен бъбрек". Чрез тази диализа специалистите могат да поддържат нормални метаболити, както и да предотвратяват церебралния оток.
Съвременните методи позволяват на децата да се справяттози проблем. Това обаче е възможно само ако заболяването е открито на най-ранните етапи. В противен случай вероятността за пълно възстановяване е малко по-ниска. Според специалистите в ситуацията, когато няма положителна реакция от страна на организма след 2-3 сесии на хемодиализа, прогнозите са много неблагоприятни.
