Дейвид Хърбърт Лорънс е един от най-добритеизвестни английски писатели от началото на ХХ век. В романите си той пропагандира собствения си мироглед. Писателят призова за изоставяне на влиянието на дехуманизиращото се индустриално общество. В замяна той предложи да се върне към спонтанен и естествен живот. Искате ли да знаете за съдбата, перспективата и креативността на този култов писател? Прочетете тази статия!
Лорънс е роден през 1885 г. в голямо семейство(беше четвъртото дете) на бивш учител и неграмотен миньор. Поради този контраст, интелектуално, връзката между съпрузите беше напрегната. Това почти повлия на младия писател.
Дейвид Хърбърт Лорънс от детствотоинтерес към ученето, и по-специално в литературата. През 1898 г. момчето получава стипендия за висшето училище в Нотингам. Още през 1906 г. бъдещият писател завършва образованието си в Университета в Нотинган в Педагогическия факултет. След това Лорънс получава работа в началното училище Кройдон. Точно там започва да пише първите си истории и стихотворения. Успехът не отнема много време. Още през 1907 г. Дейвид Хърбърт Лорънс печели конкурса за разказване на истории, организиран от популярния английски вестник Нотингам Гардиън. Тази победа носи писателя първите лъчи на славата.
Дейвид продължава своята творческа работа.Неговите стихове и истории са активно публикувани и други английски вестници. Писателят обаче решава да се опита в нови жанрове. Така през 1911 г. е публикуван първият роман на Лорънс, озаглавен "Белият паун". Работата все пак не предизвика резонанс, но благодарение на него Лорънс успя да получи добри пари. Това му позволява да напусне преподаването и напълно да се посвети на творчеството.
Първата сериозна работа на Дейвид може да бъде разгледанароман, наречен "Синове и любовници", публикуван през 1913 г. Тази работа е полу-автобиографична. В него Лорънс говори за младежките си и двусмислени отношения с родителите си. Според известното списание "Newskvik" романът "Sons and Lovers" заслужава 71-во място в рейтинга на стоте най-добри книги на всички времена.
През 1912 г. Лорънс среща съпругата на бившата си съпругауниверситетски учител, майка на три деца. Между Дейвид и Фрида веднага има невероятна страст. И след няколко месеца отиват на пътуване. След скитанията през Германия и Италия, която продължила две години, любимото се завръща в Англия и се оженило. Бурният брак вдъхнови Лорънс да напише първата колекция от стихотворения, която се казваше "Вижте, усвоихме го!".
Докато е в чужбина, Лорънс започва работадоста обширно произведение, наречено "Сестри". По-късно в проекта са включени романите "Lovers of Women" и "Rainbow", които за доста кратко време са написани от Дейвид Хърбърт Лорънс. Книгите на писателя бяха забранени за публикуване поради неприлично съдържание.
Разочарован в Англия и английското общество,който отхвърля работата си, писателят заедно със съпругата му напуска завинаги страната. Въпреки опустошителните критики на сънародниците си, Дейвид Хърбърт Лорънс продължава своята творческа работа. Така през 1920 г. има роман, наречен "Missing Girl". Тази творба носи на автора престижна награда, наречена "Джеймс". След това Лорънс издава още няколко произведения, които са направили шум в световната литературна общност (например "Фланеца на Аарон", "Кенгуру", "Класическа американска литература"). Също така, след дълги пътувания по целия свят, Лорънс публикува четири описания на пътуванията си.
През последните години от живота си, докато във Флоренция,Дейвид пише едно произведение, което може безопасно да се нарече магнум опус на работата на Лорънс. Става дума за романа "Любовник на лейди Чатърли", който раздвижи цялата световна литература. Интересното е, че тази работа е публикувана във Великобритания едва през 1960 г.
През 1930 г. здравето на писателя е разтърсено. Лорънс останал на лечение в санаториум, въпреки това през май същата година умирал от туберкулоза.
Лорънс се опитваше с текстове от младостта си.Първоначално Дейвид направи в обичайния по това време Грегориански начин. Независимо от това, поетът скоро развива свой собствен, уникален и уникален стил, който имаше някои нюанси на изображение.
Поезията Лорънс беше много ярка, тънка ичувствен. Тя беше силно от консервативните концепции на поемата. Ето защо текстовете на Лорънс не са спечелили широкото признание на критици и читатели. В живота, поезията на Давид се чете само от тесен кръг от ценители. Въпреки това, сега лиричните произведения на Лорънс се смятат за собственост не само на английски, но и на световна литература. Най-популярните стихотворения, които със сигурност трябва да прочетете, можете да включите "Жалко за себе си", "Колибри" и "Напротив".
