Тютчев - един от изключителните поети на XIXвек. Поезията му е олицетворение на патриотизма и голямата искрена любов към родината. Животът и делото на Тютчев е национално съкровище на Русия, гордостта на славянската земя и неразделна част от историята на държавата.
Животът на Теодор Туйчев започва в ОриолПровинция 5 декември 1803 г. Бъдещият поет е роден в семейно име, наречено Ovstug. Фьодор Иванович започва да получава домашно образование, изучава латинска и римска поезия. На дванайсет души момчето вече превежда лъка на Хорас. През 1817 г. Тютчев посещава лекции в Московския университет (в катедрата по литература).
Младият мъж получи сертификат за завършване през 1821г. След това той постъпва в службата на Колежа по външни работи, той е изпратен в Мюнхен. Поетът се завръща в Русия едва през 1844 година.
Първият период от работата на Федор Иванович Тютчев продължава от 1810-те до 1820-те. По това време младият поет пише първите си стихотворения, които със стил напомнят поезията на осемнадесети век.
Вторият период води началото си през втората половина1820-те и продължава до 1840-те. Стихотворението, озаглавено „Проблясване“, вече е с оригинален Тютчевски характер, който съчетава руската одическа поезия от XVIII век и традиционния европейски романтизъм.
Третият период обхваща 1850-те - 1870-те. Характеризира се със създаването на редица политически стихотворения и граждански трактати.
След завръщането си в родината поетът заема постастарши цензор в Министерството на външните работи. Почти по същото време Федор Иванович се присъедини към кръга на Белински и беше активен участник в него. Стихотворенията все още се слагат в кутията, обаче са публикувани редица статии на френски език. Сред многобройните трактати има още За цензурата в Русия, папството и римския въпрос. Тези статии са глави към книга, наречена „Русия и Западът“, която Тютчев пише, вдъхновена от революцията от 1848-1849 г. Този трактат съдържа образа на хилядолетна сила на Русия. Тютчев описва Родината си с голяма любов, изразявайки идеята, че тя е изключително православна по своя характер. Тази работа представя и идеята, че целият свят се състои от революционна Европа и консервативна Русия.
Поезията също приема лозунг: „Славяни“, „Ватиканска годишнина“, „Модерни“ и други стихотворения.
Много творби отразяват любовта къмприрода, която е неразделна с любовта към родината. Тютчев имаше такава вяра в Русия и нейните силни жители, че дори дъщеря му пишеше в писма, че може да се гордее с народа си и че със сигурност ще бъде щастлива, ако само защото е родена рускиня.
Обръщайки се към природата, Федор Иванович възхвалява Родината си, описва всяка роса по тревата, така че читателят да е проникнат със същите нежни чувства към своята земя.
Поетът винаги успяваше да задържи свободни мислии чувства, той не се подчини на светския морал и игнорира светската приличност. Творчеството на Тютчев е обвито в любов към цяла Русия, към всеки селянин. В стихове той го нарича европейския „ковчег на спасението“, но обвинява царя във всички беди и загуби на великия си народ.
Творческият път на Федор Иванович обхваща повечеполовин век. През това време той написа много трактати, статии, включително на чужди езици. Триста стихотворения, създадени от Тютчев, са поместени в една книга.
Исследователи называют поэта поздним романтиком.Творчеството на Тютчев също има особен характер, тъй като дълго време живееше в чужбина, поради което авторът се чувстваше изгубен и отчужден в продължение на много години.
Някои историци и литературни критици условно разделят живота на Фьодор Иванович на два етапа: 1820-1840. и 1850-1860г
Първият етап е посветен на изучаването на техните собствени„Аз“, формирането на мироглед и търсене на себе си във Вселената. Вторият етап, напротив, е задълбочено проучване на вътрешния свят на един човек. Основното постижение на този период критиците наричат „цикъла на Денисиевски“.
Основната част от текстовете на Федор Тютчев -стихове, които имат философски, пейзажно-философски характер и, разбира се, любовна тема. Последното включва и писмата на поета до неговата любима. Творчеството на Тютчев включва и гражданско-политическа лирика.
1850-те се характеризират с появата на новоспецифичен характер. Той става жена. Любовта в творчеството на Тютчев придоби конкретна форма, най-вече се забелязва в такива произведения като „Знаех си очите“, „О, колко скъпо обичаме“ и „Последна любов“. Поетът започва да изучава женската природа, търси да разбере нейната същност и разбира нейната съдба. Любимото момиче на Тютчев е човек, който се характеризира с приповдигнати чувства заедно с гняв и противоречия. Текстовете са пропити с болка и мъки на автора, има копнеж и отчаяние. Тютчев е убеден, че щастието е най-крехкото нещо на земята.
Этот цикл имеет и другое название – „Любовно трагично“. Всички стихове тук са посветени на една жена - Елена Александровна Денисиева. Поезията на този цикъл се характеризира с разбирането на любовта като на истинска трагедия на човека. Чувствата тук действат като фатална сила, което води до опустошение и последваща смърт.
Федор Иванович Тютчев не принимал никакого участие във формирането на този цикъл и затова между литературните критици възникват спорове за кого са посветени стиховете - Елена Денисиева или съпругата на поета - Ернестина.
Многократно подчертава приликата на любовтатекстовете на цикъла Денисиевски, който е изповеднически, и болезнени чувства в романите на Фьодор Достоевски. Днес са оцелели почти една и половина хиляди писма, написани от Федор Иванович Тютчев до неговата любима.
Природата в творчеството на Тютчев носи променливохарактер. Тя никога не познава мира, постоянно се променя и непрекъснато е в борбата на противниковите сили. Намирайки се в непрекъсната смяна на ден и нощ, лято и зима, е толкова многостранно. Тютчев не щади епитети, за да опише всичките й цветове, звуци, миризми. Поетът буквално я хуманизира, правейки природата толкова близка и свързана с всеки човек. По всяко време на годината всеки ще намери характерни за него черти, във времето ще разбере настроението си.
Човекът и природата в творчеството са неразделни и затова текстовете му се характеризират с композиция от две части: животът на природата е успореден на живота на човека.
Особенности творчества Тютчева заключаются в том, че поетът не се опитва да види света около себе си чрез фотографии или рисунки на художници, той му дава душа и се опитва да различи живо и интелигентно същество в него.
Творчеството на Тютчев има философски характер.Още от ранна възраст поетът е бил убеден, че светът съдържа определена неразбираема истина. Според него с думи е невъзможно да се изразят тайните на Вселената, текстът не може да опише тайната на Вселената.
Той търси отговори на своите въпроси, като прави паралели между човешкия живот и живота на природата. Съчетавайки ги в едно цяло, Тютчев се надява да научи тайната на душата.
Светогледът на Тютчев има и друга характеристикалиния: поетът възприема света като двойна субстанция. Фьодор Иванович вижда два принципа, които непрекъснато се борят помежду си - демоничния и идеалния. Тютчев е убеден, че съществуването на живот е невъзможно при липса на поне един от тези принципи. И така, в стихотворението „Ден и нощ“ борбата на противоположностите е ясно изразена. Тук денят е изпълнен с нещо радостно, жизнено и безкрайно щастливо, докато нощта е обратното.
Животът се основава на борбата между доброто и злото, за всеки случайТекст Тютчев - светло и тъмно. Според автора в тази битка няма победител и победен. И това е основната истина на живота. Подобна борба протича и в самия човек, през целия си живот той се стреми да узнае истината, която може да бъде скрита както в светлото му начало, така и в тъмното.
От това можем да заключим, че философията на Тютчеве пряко свързана с глобални проблеми, авторът не вижда съществуването на обикновеното без великото. Във всяка микрочастица той изследва тайната на Вселената. Философската лирика на Фьодор Иванович Тютчев разкрива целия чар на света около нас като божествен космос.
