Първите монголо-татарски нашествия на Русиязапочва през черноморските степи през първата половина на XIII век. Чингис Хан (Темучин) имал за цел да разшири обширната си държава, която по това време се простираше от бреговете на Тихия океан до Каспийско море.
В южните степи по това време край бреговете на Черно мореЖивели са половци. Те започнали да призовават помощ на руските князе, като твърдяха, че ако днес монголо-татарите завземат земята на Половци, тогава утре ще стигнат до руската земя.
Появата на нови, досега неизвестни мощниврагове, предизвика страшен страх в Русия. Само князете от южните земи решили да помогнат на половците в изгонването на врага. Те направиха обединена армия, но бяха напълно разбити по време на битката на река Калка. Монгол-татарите също така внезапно решили да напуснат руските земи след победата си.
През 1227 г. непобедимият Чингис хан умрял и той преди това разделял огромните си притежания между синовете си, като давал надмощие над Угегей.
Част от земята отиде при внука на Чингис Хан, Бату. Той решил да продължи агресивната политика на дядо си и да разшири границите на новите си притежания.
В 1236 году огромная армия монголо-татар во главе с Бату те лесно завладели столицата на волжко-каменските българи, градът на Великия Булгар, а през 1237 г. се доближиха до границите на Рязанското княжество. Бату изпратил посланиците си на местните князе с изискването да признаят неговата власт и да се съгласят да плащат десятък. Те гордо отвърнаха: "Всичките ти, ако не станем."
Рязанските князе се обърнаха за помощВладимир Принц. Но тук последствията от дългата фрагментация и разединението на Русия са засегнати. Владимир Принц Юрий Всеволодович реши да не дава помощ, но да се подготви за битка и да се бори сам.
Всяко руско княжество оказваше отчаяна съпротива на врага, но поотделно те не можеха да устоят на организираните сили на Бату.
След завземането на земите на Рязан монголо-татаритеотиде в Суздал. Столицата на княжеството, град Владимир, е превзета и опожарена. Следваха го Ростов, Ярославъл, Москва, Твер и Суздал. Нямаше нито едно село на тази земя без орда да ходи, да убива и изгаря всичко по пътя си. И великият херцог Юрий Всеволодович загива в битката при река Град.
За две години нашествието на монголо-татарите завладява цялотосевероизточно от Русия. Най-яростна съпротива оказаха жителите на малкия град Козелск. За това нашествениците ги избиха всички до един и оставиха само руини от града.
Към 1240 г. войските на Бату превземат и югозападните руски територии. Пал Чернигов и Переславл. През зимата на 1240 г. става превземането на Киев от монголо-татарите. Русия беше завладяна.
Следващите няколко години ордата обикаляшетеритории на Унгария, Силезия, Моравия и Полша. Но дълго време татарите не можеха да устоят там и се оттеглиха. Крайните западни граници на завоеванията станали княжествата Волин и Галицки.
След това монголо-татарите решили да се спратюгозападно от Руската равнина и основава там ново ханство - Златната Орда. Юридически тя била подчинена на големия монголски хан, но постепенно се превърнала в независима държава. Златната Орда управлявала всички руски земи, в Черноморския регион, Урал и части от Западносибирските степи.
Татарският хан не премахва властта на руските князе, т.е.но застана отгоре й. След като първенците признаха върховната власт на Ордата, те можеха официално да управляват в своите княжества, получавайки така наречения „етикет“. Бату лично преценил кой от оцелелите князе кое княжество трябва да бъде дадено на борда. Властта на руските князе над народа им в този случай само се увеличи, тъй като сега те разчитаха на огромната външна сила на силите на Златната Орда.
Цялото население на княжествата беше внимателно пренаписанои натоварени с тежка почит. Първоначално колекцията му е поверена на басканите - специални чиновници от Ордата. Понякога това правеха търговците на басурманците, които от собствената си хазна плащаха необходимата сума на данък и след това независимо я събираха от местното население, печелейки от това.
Многократно изнудвания, тормоз и насилиепредизвикало народни въстания срещу татарите. Но местните принцове се опитаха толкова много да се примирят с Ордата, за да не доведат до повторно изтребление на своя народ. В началото на XIV век татарските власти все още намират за по-удобно да поверят събирането на данък директно на руските князе.
Силата на Златната Орда постепенно отслабва -силни владетели вече не е имало, а междупредметни действия на хановете само изостряха положението. През ноември 1480 г. при решителен сблъсък на река Угра войските на руските князе успяват да победят монголо-татарската армия. В резултат на това завоевателите бяха принудени да се върнат на историческите си територии. Така официално сложи край на дългосрочното монголо-татарско иго, Русия отново стана свободна.
