Всеки притежава списание или вестникизправен пред този жанр. И много от тях имаха възможност самостоятелно да създават произведения от този вид. Какво е есе? Това е философско изследване, научна, журналистическа или критична статия, бележка, есе, обикновено написано в проза. Отличителна черта на този жанр е свободно развиващата се интерпретация на явлението или изследването на проблема. Личната гледна точка на автора в есето е задължителна характеристика на текста. Освен това такова индивидуално и субективно мнение обикновено се изразява по художествен, оригинален начин. Психологически или
Разбира се, есета, примери за които ежедневночетем в списания (например в графа „Колоната на редактора“), които са създадени от велики философи и поети, съчетават поетични образи, парадоксални формулировки, остроумни афоризми заедно с идеи. Често в тях има и елементи от сюжетния разказ или лирически и аналитични отклонения
Естетичната функция на текста в есето е ключова роля, която определя както избора на тема, така и езикови изразителни средства. Речевите конструкции трябва да представляват ерудицията и красноречието на автора.
Есето е отворена литературна форма.Авторът в него прави своеобразен опит да проникне в същността на въпросите, които повдига, той обаче не представя всички аргументи, както се случва в научен стил, а прави субективен избор. Често есетата, подготвени и публикувани, изглеждат непълни, неизказани. Именно тази безплатна композиция потвърждава литературното умение на автора.
Есето е жанр, който разчита до голяма степен на асоциации и цитати.
За да напишете добро есе, направете план,която ще бъде оста на състава на вашия текст, използвайте поредица от ключови думи, асоциации, цитати. Опитайте се да намерите паралели между явления, извънземни афоризми, мисли. Не забравяйте да изразите собствените си мисли. Цитатите могат да бъдат опровергани, можете да спорите с тях, но не забравяйте да посочите основните източници.
Оригиналното заглавие, което може да бъдеметафора, риторичен въпрос, пословица, ще украсят есето. Преди да запознаете читателя с темата на вашите разсъждения, можете да го актуализирате с помощта на епиграф. Есето не се нуждае от ясно изразен край или заключение, не се нуждае от „морал“, както е обичайно в максими или басни. Струва си обаче да обобщите мислите си и още веднъж да подчертаете вашата гледна точка по разглеждания въпрос.