Есть множество относительных понятий, выражающих онези други човешки чувства. Тези понятия имат доста неясна дефиниция, невъзможно е да се измери количествено и качествено. Една такава концепция е чувство на състрадание. Този опит е присъщ на всеки от нас. Нека да видим как да го различим от другите чувства и кое е доброто в състраданието към личността на човек.
Чувството за състрадание е това, което се познавана всеки от нас. Веднага след като детето започне да говори и да опознава света, то вече изпитва целия спектър от усещания, познати на възрастен. Разбира се, тези емоции са в пъти по-силни, отколкото преживелите.
Гневът на бебето е силен, любовта е безгранична исъстрадателен, той плаче и копнее да помогне. Не е известно защо хората могат да изпитват усещания, недостъпни за животните. Обичайните инстинкти на други представители на животинския свят не могат да се сравняват с любов, омраза, ревност, жалост. Може би всички тези прояви на „човечност“ са великият дар или глас на нашата душа. Тогава състраданието е една от най-силните мелодии на духовна песен в сърцата ни.
Нека се опитаме да опишем какво е това чувство. Когато видим болката на приятел или непознат, тази гледка отеква в нас с глас на състрадание. Това се изразява в желанието да се окаже помощ, да се съчувства, да се утеши с мила дума или дело. Състраданието не е точно приятно чувство, защото, без да изпитваме някакво физическо или морално влияние от външната среда, ние въпреки това страдаме. От друга страна, това чувство е признато за много добродетелно за духовното развитие на човека.
Как иначе се изразява състраданието? Не става въпрос само за разбиране на чуждата болка. Проявява се в чувствителност към другите, внимание към техните проблеми и преживявания и, разбира се, в помощ. Може би най-висшата цел на състраданието е именно възможната помощ на страдащите. Колкото и да сте в състояние, те са красноречиви. Смята се, че виждането на човек, нуждаещ се от нещо, е знак за всеки от нас, казвайки, че трябва да му помогне с всичко възможно, което имаме.
Това усещане съвсем не е ново. Чувствата на състрадание са тези, които са възникнали заедно с любовта към другите от самото начало на формирането на личността като личност. Напълно естествена реакция на нормален човек е да помогне на някой, който се нуждае от помощ. Много се говори за състраданието и значението на развитието на това качество в себе си във всички религии. Независимо кой боговерци смятат за свой, всеки знае, че състраданието е абсолютно правилно и е полезно за душата. И всяка религия предписва да се помогне на нуждаещите се. Тук става въпрос не само за нашите роднини и приятели, но и за напълно непознати.
Съвременният свят не насърчава чувствата на състрадание. Няма смисъл обаче да обвиняваме света, виновни са тези, които живеят в него. От детството на децата се имплантира идеята, че „или ти, или ти“, че трябва да се борят за място на слънце. Нека родителите отглеждат детето в любов, но има училище, учители, връстници, агресивна телевизия и интернет. Според мнозина съвестта и състраданието са по-скоро атавизми, които ни пречат да живеем пълноценен живот. Малкият човек много бързо разбира колко му трябва и най-често той го няма. Състраданието предписва да споделяте, да давате това, което уж не е достатъчно за вас самите. Казваме „уж“, защото ако сте здрави и сте заобиколени от любовта на близките си, значи имате всичко необходимо.
Нов телефон, маркови дрехи никогада ви направи щастливи, независимо какво обещава рекламата. Но можете да направите майка на болно дете, стара баба или сираци в сиропиталище по-щастливи с малък личен принос. Но това е много трудно за разбиране и още по-трудно за изпълнение.
Въпреки това, в допълнение към обикновената безчувственост, имаобратната страна на прекаленото състрадание е скръбта и обезсърчението. Има хора, които вместо да се радват на това, което имат, и да споделят щастието си с другите, постоянно са в тъга. Чувството на състрадание в тях е хипертрофирано. Такива хора виждат само мъка около себе си и това ги потапя в състояние на хронична депресия. Подобно чувство не носи нищо полезно за развитието на душата, а само вреди. Разумният човек няма да позволи да бъде обезсърчен, тъй като е просто здрав. Следователно състраданието е полезно само в „чистата“ си форма.
Защо състраданието е дадено на всеки от нас от природата? Какво означава това чувство добро за нас? Отговорът е очевиден - няма практическа полза под формата на натрупване на имущество и в същото време колосален „доход“ под формата на благодарност.
Съгласете се, че най-доброто нещо преживявавсеки от нас не може да бъде измерен в парично изражение. Колко струва приятелството или любовта? Състраданието също е безполезно (освен това дори е изпълнено със „загуби“ от икономическа гледна точка). Въпреки това, поддавайки се на тази емоция и правейки дарение или разговаряйки с някой, който се чувства зле, ние усещаме някакво ярко вълнение някъде „в душата“. Това е прекрасното чувство, което осмисля живота на всеки от нас.
