В нашия свят има огромна сумастимули. Те, от своя страна, действат върху онези човешки органи, които са отговорни за различни чувства. По принцип, първоначално, някакъв дразнител има определен ефект върху нашите нервни тъкани. Резултатът е възбуда, която впоследствие ще бъде предадена на полукълба на човешкия мозък. Всички тези процеси водят до това, че хората започват да усещат звуци, топлина и докосване и много повече. Тоест, може да се каже, че усещането е най-простите процеси от психологически тип, произтичащи от взаимодействието на дразнещ и сензорен орган. В допълнение, усещането е преди всичко материалът, въз основа на който се създава база за познаване на човека от околния свят.
Трудно е да се прави разлика между усещане и възприятие.Ако говорим за възприятие, тези думи означават процес с психологическа природа, благодарение на който всеки човек може просто да разбере какво се случва около него. Това може да се направи само въз основа на работата на неговите сетива, както в първия случай.
Как се различава усещането от възприятието?Трябва да се каже, че това разграничение е донякъде изкуствено или, както препоръчват експертите, логично. Не мисля, че нашето възприятие на първо място зависи и се състои само от усещания. Това не е вярно. В този случай би било възможно да се опитаме да разградим така нареченото възприятие на две части: само възприятие и усещане. Това обаче е просто невъзможно, тъй като всички тези процеси са много сложни. Отразяват цялата психология на даден човек в самия момент на човешкото развитие, етапа на този процес.
Човек не може да "усеща" или "да се чувства"тон, цвят, болка. Въпреки това, той почти винаги възприема, например, конкретен синьозелен обект, възприема или дори изпитва истинска болка. В същото време трябва да се каже, че нито една собственост на определено нещо не засяга хората в изолация. Поради тази причина те не говорят за усещания, а за възприемане на нещо.
Ако говорим за помещенията на всяко възприятие,това е, както вече бе споменато по-горе, импулси или, например, стимули. Те действат по някакъв начин от нашите сетива. В допълнение, тези органи могат да възприемат такива импулси не само чрез директен контакт с обекта, но и на разстояние. Поради това е обичайно да се разделят стимулите в отдалечени или контактни. Усещането и възприятието се различават в зависимост от състоянието на лицето. Например, при хипноза, хората се чувстват по-малко болка, почти не възприемат разговори, думи, не реагират на допир и други подобни. В това състояние човек може да вдъхне нещо. Тогава дейността на сетивата му се променя драстично. Хипнозата изобщо не реагира с изражението на лицето си, за да пронизва кожата си, инжекции, жестове за болка и т.н. В същото време човек под хипноза чувства всичко това, но не показва тези чувства в жестовете, например.
Понякога хората изпитват промяна в възприятието си.Експертите наричат това състояние илюзия. Това често се случва при стресови ситуации, при които тялото е подложено на силен стрес. Вероятно всеки знае, че по време на погребението е обичайно да затворите всички огледала в апартамента на починалия човек в плътно платно. Малко хора обаче подозират защо това действително е направено. Факт е, че хората могат да видят в себе си не само мъртвец, но и дявол, дявол и т.н. Това е един вид илюзия, която най-често се причинява от безпокойство и самопожелание. Ако, например, премахнете дисплея си в огледалото на видеозаписа, няма да има промени в него. Ето защо си струва да се каже, че обектът изобщо не се изкривява, когато се показва. Въпреки това, тя е изкривена директно в човешкия ум.
Както бе споменато по-горе, усещане и възприятие- това не е едно и също нещо. Невъзможно е обаче да се прави разграничение между тези понятия. Всеки човек може да научи повече за това какво е усещането и възприятието. Психологията и психолозите отдавна се занимават с такива проблеми.
