Структурата на стъпалото е знак за еволюционното съвършенство на човешкото тяло.

Еволюционното изправено ходене е уникалнонякои части от човешкия скелет, които са несравними сред подобни части на скелета на други представители на животинския свят. Първо, формата на гръбначния стълб се е променила, което позволява на човека постоянно да бъде във вертикално положение по отношение на повърхността на своето движение. И второ, природата, като се има предвид постоянното натоварване на краката, промени скелета на крака, така че тя, от своя страна, не изпитва умора по време на ходене или стоене. Всеки ден, извършвайки всеки двигателен акт, включващ долните крайници, човек по един или друг начин упражнява натиск върху цялата собствена маса върху този привидно крехък и малък анатомичен регион. Структурата на стъпалото е много трудна по своята същност, защото Тази структурна единица съдържа голям брой кости, връзки, стави и много тънки, както и мускули с различни функционални характеристики. Скелетът тук, както и във всяка друга част на тялото, са костите, които формират характерния вид на стъпалото. Както в ръцете на горните крайници, така и в стъпалото, има три важни части.

1. Тарс.Това е частта, която свързва големите тубулни кости на долния крайник с малките. Според неговата хистологична структура костите на тарза могат да се класифицират като порести, с много къси размери. Общо в тарзите има седем малки кости, от които най-големи са овенът и калцата. Останалите, а именно трите клиновидни, кубоидни и скафоидни кости, са значително по-малки по своите размери от първите две. Структурата на стъпалото, особено в това, че има голям брой ставни стави на относително малка повърхност. Талусът заедно с костите на долния крак образува глезенна става. Останалите кости на човешкото стъпало също са свързани помежду си с помощта на други стави.
2. Хок.Представлява средната част между костите на тарсуса и фалангите на пръстите. Костите на метатарзусите са разположени донякъде дистално от трите клиновидни и кубоидни кости. В метатарзалните кости има три забележителности: главата, която ги свързва с фалангите, тялото и основата, свързващи тези анатомични структури с тарзалните кости с малки стави.
3. Фаланги на пръстите.Обикновено те са три, без да се брои първият пръст, в който има само две фаланги. Това е единствената част в крака, която може да се огъне и разгъне, без да се вземе предвид глезена става, която се състои от половината от костите на крака.

Структурата на стъпалото има друга специфична характеристикафункция, и всичко се дължи на вертикалното положение на цялото тяло. Факт е, че надлъжната ос на крака е разположена почти под прав ъгъл спрямо вертикалната ос на проксималната част на долния крайник, но костите на тази област не са в една равнина, защото някои от тях образуват надлъжна, а другата част на напречната арка. Вдлъбната половина на стъпалото е насочена към подметката, а изпъкналата половина е обърната съответно към гръбната повърхност. Тази структура на крака осигурява пружинираща, гладка и еластична походка. В покой в ​​здрав човек, само петата кост (нейният клубен) и главите на костите на тарсуса са силно докоснати до пода. Всичко останало, което лежи на земята, са меките тъкани на крака. В този момент, т.е. в момента на почивката поддържащата арка, представена от външната повърхност на крака, също докосва земята, а противоположният й вътрешен ръб е леко повдигнат от пода и играе ролята на пружина (пролетна арка). По време на ходене, пролетната арка се изравнява, след това се връща в първоначалното си положение, като по този начин омекотява стъпката и минимизира натоварването на самата стъпка.