Метрополията Липецк има дълга и пълнадраматична история. Известно е, че на територията, която й принадлежи сега, населението е християнството дори в периода преди Монгол, но с оглед на честите нападения на номадите в края на XIV век, тя трябваше да напусне. В продължение на почти два века регион "Горна Дон" остава "диво поле" и едва в края на XVI в. Жителите се завръщат. През този период православните църкви и манастири започват да се изграждат активно.
До началото на XX век Липецк регион е включенв Раязан и част от Воронежската епархия. През целия предреволюционен период тук се развива религиозният живот в неговата цялост. За да видим това, достатъчно е да се обърнем към статистическите данни от деветдесетте години на XIX век.
От тях е ясно, че територията, в коятосегашната Липецка метрополия, включва повече от петстотин съществуващи храма и около дузина манастири, в които всяка година идват стотици хиляди поклонници от цяла Русия. Освен това, тези региони показаха на света неизброимо множество от свети Божии светии и през 20-ти век, когато започнаха преследването на църквата и новите мъченици.
Естественият ход на църковната история бешебеше прекъснато от болшевишкия преврат, който се състоя през 1917 г., и осъдиха много православни храмове, представители на духовенството и само вярващи до смърт. Религиозният живот в този район обаче не умира, а влиза в новата фаза. Преди да бъде създадена Липецската метрополия, т.е. териториалната единица, подчинена на митрополита, на нейно място се формира малко по-малка структура - епархията.
Тя беше под ръководството на епископ Уар(Шмарин), който се отправил към него, докато през 1935 г. бил арестуван и после застрелян. Две години по-късно неговият новоназначен епископ Александър (Торопов) сподели съдбата си, както и неговият предшественик, който прие короната на мъченика. Оттогава Липецк, след като е загубил значението на епархийския център, е станал част от отдела във Воронеж.
След ужасен период на преследване за църквата, коятоотбелязали тридесетте години, до началото на войната на територията на Липецкия регион нямаше нито една функционираща църква, а представители на духовенството бяха или застреляни, или заточени в лагерите. Едва когато трудната ситуация на фронта принуди властите да търсят начини за укрепване на националното единство, те решиха да върнат някои църкви на вярващите.
Първият от тях беше храмът Христос-Коледасело Студенка, който отвори врати през 1943 година. След Втората световна война, той се присъедини и Преображенската църква в град Липецк, но по време на преследване на църквата на Хрушчов, много църкви, открити по-рано, че е отново затворен.
Както и в цялата страна, отношението на местните власти къмЦърквата се променя само с началото на перестройката, която задейства процеса на демократизация в обществото. През тези години много църкви, предварително избрани от църквата, бяха отново отворени и използвани за битови нужди. В същото време започна широка конструкция от нови.
До 2003 г., религиозен живот в града и регионае достигнал толкова голям мащаб, че решението на Светия синод отново е установило независима епархия, въз основа на която през десет години е създадена липецската метрополия. Начело се оглавяваше архиепископ Никон, който скоро беше повишен в ранг на митрополит.
Днес Липецка е един отголямата в страната. На територията й има повече от двеста енории, както и изграждането на няколко десетки нови храмове в градовете и селата в региона. Силен импулс получи монашеското министерство, което започна през 16 век. Днес на територията на Липецкия манастир има четири манастира и шест женски манастира.
Процесът на широки административни реформи,насочени към подобряване на пасторалното служение и подхранването на енориаши, се разви през последните години на цялата територия на Русия. През 2014 г. Светият синод, с постановление от 23 октомври, доведе до живот нова основна църковна структура, която стана митрополит на Вологда. За начало тя е поверена на митрополит Вологда и Кирилов Игнати (депутатов).
Новото административно образованиевключваха три диоцези: Вологда и Кирилов, Велики Устюг и Тотем, както и Череповец и Белозерск. Метрополията "Вологда" е една от най-големите в нейната област, тъй като включва цялата територия на района на Вологда, която представлява почти сто и петдесет хиляди квадратни километра.
Част от процеса на административно и църковнотрансформацията е създадена и през 2012 г., в столицата Нижни Новгород. Историята на Православието на брега на Волга датира от най-древните времена, но епархията тук е създадена едва през 1672 г. Населението в тези части, свързано с най-важната плавателна река на Русия, постоянно нараства през вековете и през 1912 г. достига повече от 1,5 милиона души.
В предреволюционните години имашеоколо хиляда стотин църкви и двадесет и осем манастира. Четиридесет и осем епископи оглавяват епархията повече от триста години. След като през съветските години преживели всички същите изпитания, които паднаха в цялата руска православна църква, диоцезът се съживи в годините на перестройката. През периода на своето съществуване той е натрупал значителен опит в духовното подхранване на енориаши, което сега се реализира в рамките на новата административна единица, известна като Нитровската митрополия.
Процесът на трансформиране на най-големите диоцези вМетрополията продължава и нейните положителни резултати не оставят без съмнение правилността на избрания път. Пример за това може да служи като митрополитът "Санкт Петербург", който стана под управлението на митрополит Санкт Петербург и Ладога Варсоновия една от основните подкрепящи съвременната руска православна църква.
Това е съвсем естествен процес.Всяка новосъздадена метрополия на Руската православна църква, включваща няколко диоцези, обобщава техния опит и благодарение на централизираното ръководство й позволява да постигне максимално изпълнение.
