Разпределението на корпоративния контрол зависи от товасравнителната специфичност на факторите на производство, които формират корпорацията като фирма и как се изгражда планирането на дейността на предприятието. Макар физическият капитал или значителна част от него да е почти винаги специфична инвестиция, други производствени фактори могат да се специализират в по-голяма или по-малка степен, т.е. производствен процес, информационната структура на фирмата, корпоративната култура, маркетинговото планиране, състоянието на пазарите на съответните фактори на производството, наличието на механизми за осигуряване на интересите на stavschikov специфични фактори, които не са собственици на компанията, и така нататък. н.
Като се има предвид способността на икономикатаагенти за влияние върху политическия процес, можем да приемем, че маркетинговото планиране по въпроса за избор на доставчици на финансови ресурси и организиране на взаимоотношения с тях, управлението на фирмите ще се съсредоточи върху гарантирането на собствените си интереси, включително чрез въздействие върху регулаторите и правните норми.
Въз основа на това предположение, нека се обърнем към особеностите на съвременната руска икономика и руските предприятия.
Среди характерных особенностей советской Икономиките, до голяма степен наследени от руската икономика, бяха специфични и уникални по размер, структурни и секторни диспропорции и централизирано планиране на дейността на предприятието. Всичко това беше съчетано с бюрократизацията на индустриалния мениджмънт, изравняването, липсата на ефективни механизми за стимулиране на работниците. Може би почти всички в средата на 80-те години осъзнаха безсмислието на такава посока на развитие. Необходимостта от дълбока трансформация е както на микроравнище, където се осъществява основното планиране на дейността на предприятието, така и на макроравнище, което предполага структурна трансформация на икономиката на страната като цяло. Но структурната реорганизация на икономиката беше много мащабен проблем, решението на което беше свързано с политическата стабилност, която липсваше в страната. Затова не е изненадващо, че авторите на реформите предпочитат да се съсредоточат върху реформата на формалната страна на имуществените отношения, като се надяват, че тя ще се превърне в катализатор за структурни промени.
Резултатът от този подход беше динамиченнарастващото противоречие между структурните параметри на икономиката на страната и опитите за нейното „пренасочване” към прехода към пазарно планиране на предприятието. Това е особено ярко изразено в индустрии с най-високо ниво на монополизация, тясна специализация и технологично изостанали. Факт е, че човешкият капитал на тези индустрии всъщност има характер на специфичен производствен фактор. Прекратяването на взаимодействието му с други фактори, затварянето на фирмите ще доведе до това, че повечето работници няма да могат да намерят работа, т.е. няма да могат да реализират човешкия си капитал. В същото време привличането на финансиране от тези предприятия е възможно само при условие, че доставчикът на капитал установи контрол над тях и да продължи дълбокото преструктуриране, тъй като в сегашното им състояние тези предприятия не могат да бъдат печеливши.
В същото време държавата неизбежно трябва да приемеролята на главния посредник в икономиката с цел изравняване на негативните ефекти от изкривената структура на икономиката и финансовите потоци в нея, за стимулиране на прехода към съвременни стратегии за развитие на пазара.
