„Герой на нашето време“: „Таман“, резюме

«Тамань» - первая новелла из «Дневника Печорина», написана уж от главния герой на произведението - Григорий Александрович Печорин. Той играе доста важна роля в сюжета и съдбата на героя, от една страна, допълва психологическия портрет на героя, разкрива много от неговите важни качества и черти на характера, а от друга, помага да се сравни Печорин с „естествените“ хора, живеещи далеч от оковите на цивилизацията и светските конвенции - "честни" контрабандисти.

Итак, «Тамань», краткое содержание.Самото име ни насочва към една малка географска точка, наречена Печорин (повтаряме, Лермонтов пише по-голямата част от главите на „кавказците“ на романа от негово име) гадно малко градче, където е ограбен и почти удавен.

Отпътуване със заповед до Пятигорск, Печоринпринуден да се задържи в Таман, в очакване на транспорт. Търсенето на апартамент го отвежда до покрайнините на града, където героят среща странно момче: той е сляп, което ясно се вижда през белезникавите му очи и се движи по стръмни криволичещи пътеки сръчно и смело, сякаш вижда всичко идеално. Слепецът говори достатъчно глупаво, пречи на руските думи с малко руския диалект и като цяло прави не особено приятно впечатление. Целият роман „Таман“, кратко резюме на него, в много отношения прилича на детективно произведение. Майсторът на интригите, Лермонтов от самото начало интересува читателя и го държи в напрежение през цялата история.

И приключенията на Печорин продължават по-нататък.Хижата, където трябваше да отседне, без икона в червения ъгъл и, както самият герой пише в дневника, очевидно е „нечисто“ място. Но на покрива на плевнята вижда момиче в райета, което пее мистериозна песен. Ондин е забележително красива и затова Печорин се опитва да се запознае с нея. И героят подслушва разговор между слепец и момиче, по-скоро като таен разговор между двама съучастници.

По-нататък „Таман“, обобщение на историята,става все по-интригуващо. Печорин е жаден за приключения и тук самата съдба се грижи той да не се отегчава. Героят проследява тайни пътеки, по които през нощта едно момче и ундийн проправят път към морския бряг. Оказва се, че са контрабандисти и се занимават с криминален риболов. От една страна, любопитството на Печорин е удовлетворено, от друга, той иска да проникне в гатанката докрай. Самият той е смел не по-малко от контрабандистите, авантюристична жилка също е в характера на героя. И следователно той просто не може да пропусне шанса поне да разнообрази скучното си съществуване.

Разбира се, по-добре е да прочетете целия таман - краткосъдържанието не може да предаде изцяло сюжета. Ясно е обаче, че кратката история не завършва с основна нотка. Контрабандното момиче почти удави младия офицер. Сляпото момче открадна кутия с пари и чек от него. Но той наруши спокойствието на тези хора, живеещи според собствените си закони. В резултат Ундине и Янко напуснаха онези места, оставяйки нещастния сляп просяк и гладуващ, както и баба му, самотна старица. Печорин чул как отчаяно момчето говори за съдбата си и как изобретателната красавица му отговорила безразлично и безсърдечно, хвърляйки мизерни стотинки за услугите си. И за нас, за читателите, този епизод прави болезнено впечатление. И Печорин вече не се радва, че се включи в това приключение. Ние разбираме това, като четем дори кратко резюме - „Таман” завършва с тъжното заключение на героя, че той трябва да играе ролята на брадва в ръцете на съдбата, унищожавайки съдбата на онези, с които се изправя живота му. И е много точно да се сравни самият Печорин с самотен бридж, който оре морето, брига, който е освободен от вятъра и вълните и безцелно се скита по хоризонта.

За Лермонтов като цяло романът „Нашият геройвреме “,„ Таман “, обобщението на което припомнихме по-специално, е важно произведение, което заема централно място в творчеството. В него авторът се опита да нарисува портрет на своето поколение - хора от 30-те-40-те години на 19-ти век, умни, образовани, талантливи, но не претендирани нито от своята страна, нито от ерата.

Без високи житейски целистремежи и дълбоки духовни мисли, хора като Печорин, губещи напразно живота си за нищо и в крайна сметка стават „излишни“, „самодоволни егоистично“, самонавидни.