События, описанные Александром Сергеевичем Пушкин в едно от най-известните му творби, е историята на мащабното въстание на селяните (1773-1774). Образът на Пугачев в историята "Дъщерята на капитана" предизвика много противоречия и възмущение по онова време. В края на краищата, за пръв път лидерът на въстанието се появи пред погледа на читателя не в ролята на кръвожаден убиец, както го описали историците от онова време, а като смел талантлив лидер на народа.
Бързина, остроумие, неизчерпаема енергия и изключителниличните способности на лидера му позволили да води едно от най-светлите селяни въстания. Образът на Пугачев в историята "Дъщерята на капитана" е образ на човек, който успя да събере около него хора от цялата страна. Сред тях бяха башкирите, белогорските казаци, чувашката, татарите и работниците от уралските фабрики.
Пугачев же жестоко расправлялся со всеми, кто, по неговото мнение, потиснати обикновени хора, селяни. В лицето на благородниците той виждал изключително врагове, а добрите представители на властта и хазяите изобщо не съществували за него. Именно поради тази причина той е толкова жесток към капитан Миронов, както и към подчинените си.
Независимо от това, образът на Пугачев в историята„Дъщерята на капитана“ е човек, който не забравя за доброто, правено някога за него. И така, той спасява живота на Гринев за чаша водка и козина от овча кожа, които някога е споделял с „водача“ по време на снежна буря. Петър Гринев три пъти опита късмета си и всичките три пъти Пугачев го помилва. Щедростта на водача на въстанието се сочи и от факта, че именно той спаси Маша от ръцете на Швабрин, въпреки факта, че тя е дъщеря на капитана и именно той освободи Гринев с нея. В същото време той наказва Швабрина.
Образът на Пугачев в разказа „Дъщерята на капитана“тя се разкрива и през призмата на възприятието на самия Петър Гринев. Той многократно е имал възможност да се увери, че този човек изобщо не е толкова ужасен, както го описват царските власти.
По време на първата им среща Пугачев говориролята на съветник. По това време Гринев беше изключително впечатлен от самообладанието и благоразумието на нов познат. „Съветникът“ оставя впечатление на обикновен човек, чийто външен вид, независимо от всичко, изглежда прекрасен. Тънко изграждане, широки рамене, среден ръст, черна брада със сива коса и големи оживени очи - това са чертите, които привлякоха вниманието на Гринев. Както самият той описва външния вид на героя, "... лицето му имаше изражение, доста приятно, но грубовато".
Описанието на Пугачев в „Дъщерята на капитана“ не есамо образът на водача на въстанието, но и прикритието на обикновен казак. Речта на Йемелян съдържа народни поговорки, поговорки, поговорки, различни алегории, които за хората от различна среда изглеждат неразбираеми. И така, той се принуждава да бъде наричан „цар-баща”, обяснявайки това с факта, че „вярата в добрия цар” винаги е живяла и ще живее в Русия. Отношенията му с подчинените му са изградени върху демокрацията, на тях им липсва всякакво уважение и всеки човек има право да не е съгласен с мнението на своя "суверен".
По-близо до финала на творбата, Пугачев започвасилно усеща, че е само измамник, става лице в лице с чувство на обреченост и продължава да живее само с надежда за по-светло бъдеще. „При първия неуспех те [подчинените и сътрудниците] ще откупят врата ми с главата ми“, такива думи се откъсват от устните му в миг на откровеност.
Основните характеристики на образа на ПугачевОстават неговият героизъм и величие. Това е отразено в символичната приказка за гарвана и орела. Героят вярва, че е по-добре да живеем кратък, но достоен живот, отколкото да се измъкнем от съществуване в продължение на много години и „да ядем мърша“. Пугачев се сравнява с орела, че живее само 33 години, но "пие жива кръв".
Въпреки това самият автор е на мнение, череформата винаги е по-добра от кървава революция и неведнъж припомня това в своята работа. По-специално именно в „Дъщерята на капитана“ има думи, които по-късно станаха широко известни - „Не дай Боже да види руския бунт, безсмислен и безпощаден!“ Пушкин обаче не си постави за цел да изобрази Пугачев и неговите съратници като злодеи и престъпници. Той се опита да отрази в своя разказ историята на въстанието и самоличността на селянския водач. И успя в това наистина майсторски.
