Сфинксът, природата е чудовище, поглъщащо всичко с гатанки. Изображения в литературата

Сфинкс, природа - тук се срещамедуал Тютчев, отлично запознат с гръцката митология и разбиращ живота. Поетът във философските си медитации разсъждава върху теми, които засягат толкова много. Често той е афорист и кани читателя сам да продължи мислите си, да бъде „съавтор“, така да се каже. По-късно Тютчев предлага стихотворението „Природа-Сфинкс“ като нова загадка, в която може да няма никакъв смисъл, за което той говори с едлива горчивина.

Мистерията на Сфинкса

В гръцката митология сфинксът е представен като чудовище с женска глава, с тяло на лъвица, орлови крила и змийска опашка.

Той пазеше входа на Тива. Всеки преминаващ човек задаваше загадка: „Кое същество може да бъде с четири крака, с две крака или да има три крака?“ Всеки, който не отговори правилно, беше погълнат от сфинкса. Едип сам се спаси от тази съдба. Той отговори: „Като дете човек пълзи на четири крайника, като възрастен ходи с два крака, а в напреднала възраст използва бастун“. Победено от отговора, чудовището се хвърли от скалата и умря.

Сфинкс и масони

Руските зидари през 20-те години в Санкт Петербург са ималиложа под значимото заглавие „Умиращият сфинкс“. Тоест, те вярвали, че тяхната мъдрост и ерудиция им позволяват да решават загадки. Това, разбира се, беше добре известно на Ф.И. Тютчев, когато си мислеше, че има сфинкс. Природата винаги е действала в различно качество за него. Независимо от това, сфинксът, грандиозен в своята самота, реликва от египетската древност, стои тържествено и тихо в присъствието на ужасна пустиня като символ на вечността.

Той гледа само напред, към бъдещето, докато ниеи всички, които ни предшестваха, изживяха краткия си живот и изчезнаха завинаги. И той винаги е бил и винаги ще бъде. Това е сфинксът. Природата, нейната космогония, е още по-величествена, студена и рационална и неизбежната съдба винаги я съпътства.

Светът на Тютчев

Светът, в който е съществувал поетът, е съществувал винагие двойствен: той се стреми към самота, но го привлича красивият Божи свят, където потоци звънят, розите са ухаещи и цъфтят и където небето е прозрачно. Тук той почти не чувства самота, сливайки се с Вселената.

Ранна пейзажна лирика

В младостта си, през 20-те години, Ф.И. Тютчев възприема природата като живо същество, което има и душа, и език. Той можеше да олицетворява гръмотевична буря като бокал, от който Хебе, смеейки се, изливаше гръмотевици и дъждове на земята. Сфинксът, природата, не бяха противопоставени или сравнени от поета.

В студентските си години в кръга на интересите и четенетовключваше двама владетели на мисли от онова време, напълно различни един от друг, в много отношения дори противоположни един на друг - Паскал и Русо. И двамата не са напълно забравени от Тютчев. Много по-късно, следвайки Паскал, поетът ще нарече човек „роптяща мислеща тръстика“. И идеите на Русо, че природата говори на език, разбираем за всички хора, бяха привлекателни за Тютчев, което се изразяваше в това, че той пише, че в природата има любов и свобода. Но поетът търсеше свои собствени пътища в познанието на света, съчетавайки любовта, философията и природата в един единствен. Но пътят до идеята, че природата е сфинкс, ще бъде дълъг.

Характерни черти на природата през младостта на поета

Романтизмът завладя основния поток и товане можеше да не остави следа в поезията на Тютчев. Неговият месец е блестящ бог, планините са божества, неговият блестящ ден, по волята на възвишените богове, окачен над бездната на съдбоносния свят. Всички поетични образи са възвишени и изключително романтични и много често ликуващи. Това няма да е покойният Тютчев.

Текстовете на зрял поет

През 30-40-те години се увеличават мотивите на тревожностпроизведения на поета, особено когато той разсъждава върху любовта и природата. И така, „Пролетни води“ може да стои до тях с ярката си светлина радостен цвят и в същото време да вижда тайната и двусмислена усмивка на природата, и загадъчната „Тишина“, когато чувствата и мислите трябва да мълчат, като звездите през нощта, защото точно поетът знае колко невъзможно е да се изрази с думи точно това, което го тревожи и притеснява.

Късен период

През 50-те и 70-те години тревожността се задълбочава, коетовинаги е съпътствал светогледа на Ф. Тютчев. Животът става все по-тъмен и отчаян. Той говори за две фатални сили, които участват във всяка съдба от раждането до гроба, за смъртта и човешкия съд. И дори когато се възхищава как облаците се топят в небето, как ароматът на мед метне от нивите, той не може да не завърши тази топла картина тържествено и сериозно: ще минат векове, ние ще си тръгнем, но реката пак ще тече и полетата ще лежат под жегата. През тези години ще бъдат написани редовете „Природа - Сфинкс“, стихотворението е кратко и афористично. Както много други творби от писалката на поета-философ.

"Природата е сфинкс"

Философски размишлявайки върху тайните на живота, 66-годишният поет през 1869 г. стига до заключението, че всички тайни са празни изобретения.

Мистериите на природата на Сфинкса изобщо не са загадки. В тях няма какво да се гадае, просто трябва да ги приемете. Това желание просто да се слее с нещо огромно от младостта му преследва поета, защото той знаеше, че човек не може да промени катаклизмите. Вярващият в него поставя под съмнение тайната на създаването на света от Създателя. Гатанките в природата, може би, никога не са съществували, дори не пита, но твърди авторът. За да възприеме като глупост, като празно, като факта, че природата е сфинкс, Тютчев може само напълно да загуби вяра в Провидението на Създателя. По това време ще премине горчива поредица от загуби: Е. Денисева умира през 1864 г., децата им - дъщеря Елена и син Николай - през 1865 г., майка - през 1866 г. и много по-рано - съпругата Елеонора. И нищо не може да се промени. В мрачно отчаяние, с абсолютно спокойствие Тютчев пише на хартия афористичните редове „Природата е сфинкс“. Четириъгълникът е написан в тържествен, премерен ямбичен пентаметър.

Коментар на Тургенев

Кой обичаше и оценяваше поезията на Ф. Тютчев I.S. Тургенев ще напише две прозаични стихотворения почти десет години по-късно - "Сфинксът" и "Природата". Той не опровергава стихотворението Природата е сфинкс. Тютчев представи, както никога досега, природата като разрушител, а сфинксът - като нейно олицетворение. Тургенев, от друга страна, разпознал в чертите на сфинкса, или Ярославъл, или Рязан, хитър селянин, когото никой Едип не можел да познае. Характерът на И. Тургенев е изключително суров и достоен и няма разлика между бълха и „цар“ на всичко живо - човек. Тя не познава нито доброто, нито злото, еднакво се грижи за всички и унищожава всички. Законът за нея е само разум.

И двамата руски гении, които безкрайно обичаха и разбираха природата и познаваха философията, всеки подходи по развитието на темата по свой собствен начин, давайки на читателя поглед върху нея от различни ъгли.