Радий Петрович Погодин - съветски писателхудожник и поет. Героите на неговите истории са деца със своите вътрешни чувства и мисли. Едно от скъпоценните камъни в неговата работа е работата "Колко е дълг", резюме на което е представено в тази статия.
Главен герой на историята е момчето Павлух, койтодойдоха в малко гранично село, за да работят. Майка му работеше в колхоза като заплата, но поради болест на ръката трябваше да се премести на друго място. В допълнение към Павлухи имаше още две деца в семейството, които трябваше да бъдат хранени и облечени, а една майка имаше много трудно време. Бащата, според момчето, отишъл на Камчатка, тъй като бил привлечен към непознати места, съответно, не плащал издръжка на дете. Майката се въртеше колкото може по-добре, но напоследък дори започнала трудно да държи лъжицата, единадесетгодишната сестра Павлухи й помогнала в домакинството. За момчето беше трудно да гледа как жената губи силата си да изхранва семейството си, затова си сложи високите рибарски ботуши и отиде да търси работа. Първоначално Павлух се опитал да си намери работа в колективната си ферма, но никой не го взе, защото все още беше малък за такова нещо, по закон децата бяха забранени да работят. Ръководителят на окръжния изпълнителен комитет обеща да помогне на майка си, а самият Павлук да организира интернат, но момчето не се съгласи с това. Председателят на колективното му стопанство му даваше рибарски ботуши, тъй като самият той не се нуждаеше от тях (имаше протеза вместо един крак).
За какво съдбата очаква момчето по-нататък, ще научите, като прочетете работата "Колко е дълг" (резюме).
С голямо разстояние пеша, Павлухасе озовал в северното село, където го забелязал местният багер Роман Панкевич. Момчето искало да стигне до властите, но човекът го завел в къщата си, хранел го и после се обадил на Зина, секретар на местния комсомол. Заедно те откриха изход от тази ситуация.
Далее рассказ "Сколько стоит долг", краткое съдържанието, за което обмисляме, придобива неочакван обрат. Известен Виктор Николаевич, инспектор, се съгласи да наеме Павлух. Той имаше право да привлича децата да работят през лятото. И така, за момчето започна новият живот. Дни той и Виктор Николаевич се изкачваха по планините, събираха проби от скали и говореха. Много интересни неща знаеше един възрастен инспектор.
Веднъж Павлуха попита защо Виктор Николаевичго взе на работа. На което той отговори, че има задължение към собствения си син, който беше в затвора. Оказа се, че мъжът е разбрал за това, когато е работил в Камчатка. Момчето вече искаше да попита дали е видял баща си, когато Виктор Николаевич се почувства зле. Той падна на земята и изгуби съзнание. Дали човек е оцелял, ще научите от продължението на разказа „Колко е дългът“, обобщение на което сега четете.
Павлуха изтича на пътя да питапомощ обаче попадна под камион. За щастие момчето лети между колелата и оцелява. Не можеше ясно да обясни на шофьора какъв е въпросът и той си тръгна. Тогава момчето постави триножник, който той и Виктор Николаевич използваха, точно в средата на пътя. По това време минаваше кола с военните, спряха и, като разбраха какво се случва, помогнаха на възрастен мъж и го изпратиха в болницата. Павлуха мислеше, че ако има поне малко пари, ще благодари на войниците и ще им купи цигари. Темата за дълга отново е повдигната в разказа „Колко е дълг“ (обобщение). Погодин я превежда през цялото произведение.
В деня на издаване на заплатата, касата се приспада отвсяка част от парите за хотела за Виктор Николаевич. Павлуха свали ботушите си и ги сложи пред жената, като каза, че това е подарък от него и възрастният геодезист ще пасне на обувките. В отговор касата само се разсмя и приспада от парите си от заплатата за подарък за Виктор Николаевич.
Всички произведения на автора с особена тънкост ичувствително разкриват вътрешния свят на подрастващите. Историята „Колко е дългът“ (кратко резюме) не е изключение в това отношение. Погодин до известна степен се превръща в един вид психолог, който, като никой друг, може да разбере героите си.
Павлуха се обърна и отиде при Роман да дадезадължение за храненето му за известно време. Влизайки в апартамента, момчето видяло много хора. Както се оказа, в този ден Роман имаше син. Той пъхна ръка в джоба си за пари, Павлуха промени решението си и просто мълчаливо стана, свали ботушите си и ги сложи до детето, като каза, че това са много добри ботуши, нека ги носят. На тази бележка завършва историята "Колко е дълга" (обобщение). За дневника на читателя ще бъде полезно да запише имената на главните герои и техните основни характеристики. Тази работа ще помогне бързо да си припомним същността на произведението.
