Павел Петрович Бахов - известен руски писател.Неговата работа заема специално място в руската литература, тъй като основата на творбите му е фолклор. Вече е възрастен, Бахов е очарован от колекцията от легенди на Урал. По-късно, въз основа на тях, той създава много прекрасни творби. Един от тях - приказката "Sinyushkin добре".
Книгата видя светлината в град Свердловск.Именно от нея, според Бахов, започна литературната му дейност. Колекцията включва деветнадесет истории, сред които "Синята змия", "Сребърна кост", "Каменна цветна", "Малахитна кутия", "Господарка на медната планина", "Синюшкин кладенец". Героите на тези произведения са собственици на фабрики и мини, чиновници, обикновени работници. Всички произведения се основават на уралски легенди, които писателят отдавна събира и внимателно съхранява.
Той живее в село Урал, на имеИля. Той беше сирак. Загиналите роднини - майка, баща, дядо, баба - не оставиха Иля наследство. Единственото ценно нещо, което един млад мъж, наследил от починали роднини, е ситото на перата от баба Лукерия. Те бяха откраднати по време на погребението, останаха само три пера: бяло, черно и червено. Дори умиращата баба наказвала внука си да избягва лоши мисли за богатство, защото хората страдат от тях.
След като погреба Лукрю, Иля отиде на работа.Работил в златната мина. По това време времето беше горещо, затова младежът реши да мине през Зюзелското блато. Обикновено този път минаваше през есента, но Иля усещаше, че блатото е пресъхнало поради жегата. Отначало вървеше в правилната посока, но след това се изгуби. В търсене на пътя млад мъж влезе на полянка, в центъра на която имаше ключ с бистра вода. Иля искаше да се напие, но изведнъж голяма умора падна върху него. Едва пропълзя встрани, за да си почине малко. Изведнъж един човек забеляза възрастна жена да излиза от водата. Беше облечена в синя рокля, на главата й беше шал със същия цвят. Тя беше стара, но сините очи блестяха от младостта и ентусиазма.
Старата жена протегна ръце към Иля и човекът забелязаче започнаха да се удължават. Младият мъж се уплашил, обърнал се и заровил носа си в перата, които Лукерия е оставила. Прикрепи ги към шапката си, за да помнят винаги заповедта на баба. От това той започна да киха и веднага дойде на себе си. Човекът стана на крака и започна да подиграва старата жена и нейната слабост: тя не можеше да вдигне ръце от земята и да посегне към него. Иля предположи, че старата жена е тази, за която говори бабата. Тя пази магията добре. Според слуховете в него има много богатства, но малцина могат да ги получат. Спориха дълго, докато Иля обеща за пореден път да дойде до кладенеца. На това и се раздели.
Момичето беше толкова красиво, че при завръщането сиИля не познаваше мира у дома. Неговите камъни, в които се обърнаха дарените плодове, не утешиха. Човекът използваше тези пари разумно, изплати на господаря, построи нова колиба, купи кон, но никога не се ожени. Иля беше толкова лош, че реши да се върне в кладенеца. Но по пътя срещнах момиче от съседно село, което много приличаше на господарката на вълшебен кладенец. Те изиграха сватба, но щастието им беше краткотрайно. И двамата умряха, защото бяха в лошо здраве.
В приказката "Синюшкин кладенец" четири главни герои:Лукерия, Иля, Кузка Двоерилко и баба Синюшка. Лукерия е въплъщение на народната мъдрост. На нея принадлежат думите, в които се съдържа основната идея на творбата: щастието не е в богатството, а в човешката душа. Баба Синюшка е вълшебен персонаж, който изпраща двама младежи на тест. Единият го предава с чест, другият умира. Иля и Кузка са двама герои, които са противопоставени един на друг. Авторът се отнася към Иля със съчувствие и уважение. Кузка е възнаграден само с помия думи за склонността си към кражба и алчност. Бажов дори му дава прякор за говорене. Kuzka Dvoerylko - означава двулице.
„Синюшкин кладенец“ е приказка.Този жанр не трябва да се бърка с народна приказка. Въпреки съгласуваността на имената и наличието на общи черти, това са различни понятия. Има няколко разлики, една от тях е композиционна. Една от особеностите на приказките е наличието на начало. В творчеството на Павел Бажов не е така. Въпреки наличието на елемент на магия в народните приказки и в творбите на Бажов, последните имат и елемент на реалността.
Много фенове имат приказка "Синюшкин добре".Отзивите на повечето читатели са положителни. Всички хора, които са прочели приказката, отбелязват нейния поучителен смисъл. Привлича читателите, че Павел Бажов умело съчетава два свята в своите творби: реалния и измисления. Героите на неговите приказки преминават много тестове по житейските си пътища. И така, Иля ще трябва да преживее много трудности, за да докаже, че е достоен за ценен подарък от бабата на Синюшка. Приказката на Бажов „Синюшкин кладенец“ разказва историята на млад човек, който добре е знаел, че златото и скъпоценните камъни не са богатството, което си заслужава. Срещата с баба Синюшка е трудно изпитание. Само онзи, който не е алчен, не завижда и помни заветите на старейшините, може да го подмине.
Повечето от творбите на Павел Бажов бяхазаснет. Това не е изненадващо: художници, композитори, режисьори винаги са били привлечени от приказния свят на Бажов, в който реалността и научната фантастика са се слели заедно. Сред тях е кладенецът Синюшкин. През 1973 г. излиза едноименният анимационен филм. Режисьор беше В. Фомин. Няколко години по-късно художникът В. Маркин рисува илюстрациите, които са в основата на филмовата лента.
„Синюшкин кладенец“ от Павел Бажов е приказка заизобретателност и честност, смелост и безкористност. Главният герой - младеж на име Иля - преживял изпитанието на богатството и алчността. За духовните си качества той получи награда от ръцете на баба Синюшка, която се появява в образа на младо момиче и лично дава само на тези, които го заслужават.
