На днешния пазар надеждност исигурността на интернет връзките все по-често започват да се появяват най-различни услуги и по-специално специално място се отделя на DNS сървърите. Настройката на такива сървъри за много хора е доста отнемаща време задача. На изхода обаче получавате изключително надеждни и сигурни сървъри, които осигуряват основна защита, както и родителски контрол, тоест блокиране на нежелани, злонамерени и дори опасни уебсайтове.
Най-важният елемент обаче, който влияе върху това колко ефективно ще работи вашият DNS, са настройките на този сървър, които трябва да бъдат направени изключително компетентно.
DNS е специализиран дистрибуторСистема за определяне на съответствието между числовия IP адрес на компютъра и неговото име. Подобно адресиране е най-удобно от гледна точка на машинна обработка на различни маршрутни таблици, но в същото време е абсолютно неприемливо за човешка употреба. В края на краищата е много по-трудно човек да запомни набори от огромен брой числа в сравнение със смислени имена.
Първоначално, за да се опрости взаимодействието исъщо правят конфигурацията на DNS сървъра по-проста за потребителите, като използват специализирани таблици, които установяват съответствието на числовите адреси с имената на отделни машини, а такива таблици са запазени и до днес и се използват активно от различни стари приложения. По-специално говорим за файлове, наречени хостове. Днес повечето потребители познават различни интернет ресурси по имената на техните домейни и това твърдение е вярно не само за адресите на различни уебсайтове, но и за имейл адреси.
Освен това във всеки адрес доминиращото място е заето от индивидуалното име на домейн на сървъра.
По този начин е възможно да се определи основната цел на настройката на DNS сървъра и по-нататъшното му използване:
Например, в Ubuntu, настройване на DNS на подробнониво изисква известни познания, както и пълно разбиране на това, което представляват тези или тези настройки. В този случай не може да става дума за експериментиране чрез смяна на сървъра в рамките на определена компания. В края на краищата, ако в Ubuntu настройката на DNS се извършва с поне едно обривно действие, тогава цялата мрежа на тази компания ще бъде малко повече от голям брой кабели, тъй като никоя услуга не може да работи нормално.
Но много уверени потребители обичатвъведете всички настройки изключително ръчно. Нещо повече, това се отнася дори за такива прости неща като въвеждане на IP адрес, маска на подмрежата, както и адреса на шлюза и настройките на DNS на компютъра. Но всъщност много хора отдавна автоматизират подобни процеси.
След това ще трябва да щракнете върху "Ok", за датака че промените, които сте направили, са запазени. Специално внимание трябва да се обърне на факта, че трябва да въведете параметрите не в горните редове (IP), а в долните, тъй като в противен случай няма да можете да въведете необходимите DNS параметри, настройките на които трябва да се промени.
Щракнете върху "OK" и настройките се запазват.
След това ще разгледаме как да проверите или промените настройките на DNS в Windows XP:
Натиснете бутона "OK" и затворете всички прозорци. Настройките ще бъдат запазени.
Сега нека разгледаме как да проверите настройките на DNS и да ги промените в операционната система Windows Vista:
Щракнете върху "OK" и затворете всички прозорци, всички настройки ще бъдат запазени.
В Linux DNS се конфигурира с помощта науслугата resolvconf, с помощта на която параметрите се коригират въз основа на базата данни, получена от различни подсистеми. Едно от полезните свойства на подобна иновация е, че сега файлът на тази система се генерира напълно автоматично, а не индивидуално от всяка отделна програма, която трябва да направи различни промени, а използвайки общ софтуерен интерфейс. По този начин всички промени в този файл, които се опитвате да направите със собствените си ръце, в крайна сметка просто ще бъдат загубени.
В тази връзка, информация за DNS, предназначениза статични интерфейси трябва да се въведе в специализирания файл и т.н. / мрежа / интерфейси в раздела за търсене на параметри, сървъри на имена и също домейн. В този случай тези параметри трябва да съответстват на характеристиките, посочени във файла resolv.conf.
Ако имате нужда от настройка на DNS в Debian, тогава товапроцедурата е практически същата като тази, предоставена ви от други дистрибуции. Ще трябва да добавите индивидуалното име на хост, както и неговия IP адрес към отделен файл etc / hosts, за да отправяте различни статични заявки. За да може компютърът ви впоследствие постоянно да изпраща всички видове заявки към съответния сървър, просто трябва да добавите адреса на този ресурс към отделен файл и т.н. / resolv.cong.
Например, ако използвате компютър сс адрес 192.168.1.1, който ще трябва непрекъснато да изпраща всякакви заявки до определен DNS сървър, тогава във файла resolv.conf трябва да присъства следният ред: сървър на име 192.168.3.2.
По този начин ще можете да промените настройкитеDNS сървъри на всяка операционна система. Важно е да зададете точните адреси, предоставени от оператора, тъй като в противен случай просто няма да можете да получите връзка.
