Самолетен превозвач "Джордж Буш" - десетият и последен всерия от супер-самолетоносачи от клас Нимиц. Той получи името си в чест на 41-ия президент на САЩ и бившия директор на ЦРУ Джордж Буш. Освен това Буш е бил морски авиатор по време на Втората световна война.
Строителството на самолетоносача започва през 2003 г. презнай-големият в западното полукълбо сухо док в корабостроителницата Northrop Grumman и завършен след шест години. Пристанището на регистрация на гигантския кораб беше военноморската база на Норфолк.
Джордж Буш получи пилотен документ за самоличностСъединените щати на 9 юни 1943 г. и вече през август преминават на активна военна служба, която той е до септември 1945 г. По време на бойна мисия над Тихия океан, където Съединените щати провеждаха военни операции с Япония, той беше свален от зенитни оръдия и се разби. Екипажът на подводницата Finback спаси младия офицер от студената вода. За своята служба Буш беше отличен с „Кръст” за летящи бойни заслуги и три медала „За храброст в службата в Тихия театър”.
Така американският самолетоносач Джордж Буш е вторият кораб от този клас, кръстен на военноморския авиатор, както и вторият, кръстен на бившия президент през живота му.
Проектът за самолетоносачи, използван за изграждането на Джордж У. Буш, е един от най-големите в историята на корабостроенето. Дължината му достига 332 метра, а водоизместването надхвърля 100 000 тона.
Получавайки мощност от три ядрени реактора, инсталирани на борда му, самолетоносачът може да работи без зареждане в продължение на 20 години подред, като същевременно развива скорост до 20 възела.
Въпреки факта, че самолетоносачите от клас Нимиц имат много общо, последният от тях има редица значителни структурни различия от своите предшественици.
Първата забележима характеристика, която отличава самолетоносача отот други, извитата летателна площадка е специален начин, чийто дизайн според дизайнерите трябва да намали радарната видимост на кораба.
Подводната част на кораба е покрита с нов типматериал, чийто точен състав е неизвестен. Въпреки това, разработчиците твърдят намаляване на общото тегло на съда благодарение на този материал със 100 тона. Нов вид покритие се използва и на пилотажната кабина, за да се подобри сцеплението върху самолета за кацане на самолета.
Островът, на който е разположен капитанският мост,системата за контрол на радиото и оръжията също се промени значително: появиха се нови радарни кули с намалена видимост, бронирани прозорци и усъвършенствани комуникационни системи. Островът е леко изместен в задната част, за да увеличи пространството за излитане и кацане на самолети и по този начин да намали топлинния им отпечатък, оставен във въздуха по време на излитане.
Самолетоносачът "Джордж Буш" публикува актуализирансистеми за съхранение и разпределение на гориво, използвани за доставка на деветдесет самолета и хеликоптери. За излитане и кацане се използват нови системи за изстрелване и кацане. Всичко това, заедно с полуавтоматизирани системи за разпределение на гориво, намалява броя на персонала.
Церемония по полагане на корабина стойност шест милиарда долара се проведе през септември 2003 г. в присъствието на бившия президент на САЩ и съпругата му Барбара Буш. Президентът остави кредав автограф върху метална плоча, върху която бяха заварени метални плочи, които сега са постоянно закрепени към кораба.
Корабът е построен модулен тип, тоест първобяха сглобени големи модули, включително няколко отделения. След това с помощта на голям кран те бяха инсталирани в сух док, където бяха закрепени. През юни 2006 г. върху конструкцията е монтиран капитански мост, чието тегло достига 700 тона, а две години по-късно, на 11 август 2008 г., членовете на екипажа се качват на самолетоносача.
След въвеждане в експлоатация и морски изпитаниясамолетоносач "Джордж Буш" е назначен и става част от Втората ударна група на самолетоносачи под командването на Нора Тайсън. Групата на самолетоносачи тръгна за първата си операция през 2011 г. Прекосили Атлантическия океан, корабите достигнали крайбрежието на Великобритания, за да вземат участие в съвместни учения, наречени Саксонски войн.
През 2012 г. самолетоносачът предприе четиримесечен ремонт и модернизация, след което започнаха нови морски изпитания.
През 2013 г. бяха проведени тестове на самолетоносачбезпилотни летателни апарати, които е трябвало да излитат и кацат на палубата му. Освен това един от дроновете е изпратен във военната база Норфолк, където той прави успешно кацане. След като се установи, че тестовете са успешни, дроновете влязоха в групата на самолетоносачите.
През февруари 2014 г. самолетоносач с корабиескортът премина през Гибралтарския проток и се насочи към гръцкото пристанище Пирея при планирано посещение. И на 5 март се отправи към бреговете на Турция. По това време напрежението между Русия и Украйна започна да расте. В резултат на референдума Крим беше анексиран към Русия.
В пристанището на Анталия спряха за няколко дницялата носеща група и превозвача Джордж Буш. Черно море се намираше в този момент на 500 км от него. Първоначално се предполагаше, че самолетоносачът ще остане в Средиземно море още няколко месеца, но това не се случи и корабите отидоха да патрулират Персийския залив, минавайки през Суецкия канал.
От Персийския залив носещият самолетоносач Джордж Буш нападна терористичната организация "Ислямска държава".
След четиринадесет месеца на пристанищетопостове, където екипът преминава усъвършенствано обучение, а корабното оборудване - диагностика, групата преминава на редовно дежурство. В началото на 2017 г. самолетоносачът Джордж Буш отново се отправи към бреговете на Ирак, за да продължи борбата срещу терористите в Ирак и Сирия.
Самолетоносачът служи като център за оперативен контрол в региона, а също така служи и за прикритие на кораби, от които се нанасят ракетни удари срещу терористични центрове.
