За строителството бяха отпуснати огромни сумихрам в Атина. Разходите не бяха напразни. Партенонът все още е перлата на световната архитектура. Неговото величие вдъхновява и привлича в продължение на 2500 години.
Удивителният град Атина се намира в Гърция. Той определя посоката на демокрацията, развива философията, формира основите на театъра. Друга заслуга е древният Партенон: изключителен паметник на древната архитектура, който е оцелял и до днес.
Според легендата тя и владетелят на моретата Посейдонзапочна спор за това кой от тях жителите ще се покланят. Богът на океаните, за да покаже силата си, удари скалата с тризъбец. Там започна да играе водопад. Затова той искаше да спаси жителите на града от суша. Но водата беше солена и отровна за растенията. Атина пък отглеждала маслиново дърво, което произвеждало масло, плодове и дърва за огрев. За победител е избрана богинята. Градът е кръстен на нея.
Впоследствие Партенонът е построен в чест на защитника на града. Храмът на Атина се намира в Акропола, тоест в горния град.
Древна Атина е една от дванадесетте независимиградове на Атика (средната част на Гърция). Златната му епоха пада през V век пр.н.е. д. Неговият владетел Перикъл направи много за политиката. Мъжът е роден в семейство на атински аристократи, въпреки че по-късно той силно подкрепя демокрацията. С хората той изгони настоящия лидер от града и зае трона му. Новата политика и масата реформи, които Перикъл въведе, превърнаха Атина в разсадник на културата. По негова инициатива е основан храмът Партенон.
Една от традициите на гърците била, че светините се събирали на специално определени места и имали общото име Акропол. Това беше горната част на града. Укрепваше се в случай на вражеска атака.
Първият храм на Атина е построен в средата на VIвек пр.н.е. д. и се наричаше Хекатомпедон. Победен е от персите през 480 г. пр. Н. Е. д. Оттогава са направени още няколко опита за построяването на светилището, но постоянните войни съсипват бюджета.
Следващият, който успя да благодари на богинята,беше Перикъл. През 447 г. пр.н.е. д. започва строителството на храма Партенон. По това време Гърция беше относително спокойна, персите най-после отстъпиха и паметникът на Акропола се превърна в символ на успеха и мира. Струва си да се отбележи, че сградата е била част от плановете на владетеля за възстановяване на Атина. Интересно е, че средствата, които са били похарчени за строителството, лордът е заимствал от парите, събрани от съюзниците за войната с персите.
По това време Акрополът всъщност е бил сметище затова, което е останало от стените на предишни храмове. Затова първо трябваше да разчистим територията на хълма. Основната светиня беше в знак на благодарност към Атина за помощта, която й помогна да победи враговете в битката при Маратон. Богинята на военните дела често е наричана Атина Дева. Това е поредният отговор на въпроса какво е Партенонът. Всъщност от древногръцката дума "Партенос" се превежда като "девствена" или "девственост".
Основата беше останки от сграда, всичко товарухна. Най-добрите художници, инженери и скулптори от онова време бяха поканени да работят. За проектиране бяха призовани архитектурните гении Иктин и Каликратес. Според документите, които са останали, е известно, че първият е разработил плана, а вторият архитект е проследил работата. Техният екип работи върху храма в продължение на шестнадесет години. През 438 г. пр.н.е. д. те предадоха работата. През същата година сградата е осветена. Всъщност скулпторите са работили до 432 г. пр. Н. Е. д. Процесът на довършване е бил ръководен от близък приятел на Перикъл и артистичния гений Фидий.
Перикъл често е обвиняван в разточителство. Партенонът изисква колосални разходи. Храмът на Атина струва 450 сребърни таланта. За сравнение, една такава монета може да направи военен кораб.
Когато разочарованите хора се разбунтуваха, владетелятизмамен. Той обяви, че ще върне разходите, но след това ще стане единственият спонсор на храма и след векове потомците ще благодарят само на него. Обикновените хора също пожелаха слава, съгласиха се разходите да бъдат записани на гражданите и вече не протестираха. Между другото, на базата на финансови проверки (по това време това бяха мраморни таблетки) изследователите установиха всички дати.
Трябваше да посетя Партенона и християнската светиня. През византийския период (V век) мястото за поклонение на Атина се трансформира в храма на Света Мария.
Турците не знаеха какво е Партенонът и каква е основната му цел. През 1460-те години Атина преминава в техните ръце и църквата „Дева Мария“ (т.е. храмът на богинята на воините) е превърната в джамия.
1687 г. е фатален за Атина Богородица. Венецианският кораб удари сградата с оръдие и разби почти напълно централната й част. Архитектурата страдаше от несръчните ръце на гвардейците. И така, десетки статуи бяха разбити, когато вандали и защитници на културата се опитаха да ги премахнат от стените.
В началото на 19 век лорд Елгин взе разрешение отОсмански султан за транспортирането на оцелели статуи и издълбани стени до Англия. Така бяха спасени десетки метри ценен камък. Архитектурната структура на Партенона, или по-точно неговите части, все още се съхранява в Британския музей в Лондон. Лувърът и музеят на Акропола също могат да се похвалят с такива експонати.
Днес това уникално място се възстановява.
Храмът се превръща в короната и прославя атинския Акропол. Партенонът е класика на Древна Гърция. Стаята е просторна, заобиколена от колони от всички страни. За конструкцията не е използван цимент, зидарията е суха. Всеки блок е редовен квадрат. Блокове, които съвпадаха ясно помежду си, бяха прикрепени към железни щифтове. Всички мраморни плочи са идеално полирани.
Територията беше разделена. Беше отделено място за съхранение на хазната. Отделна стая беше за статуята на Атина.
Основният материал е мрамор. Под светлина има тенденция да позлатява, така че слънчевата му страна е по-жълта, а другата част има сивкав оттенък.
Разцветът на храма падна в разцвета на Гърция. След падането на страната къщата на Атина също рухва.
Всички скулптурни работи са извършени подръководството на гръцкия скулптор и архитект Фидий. Но той сам украси най-важната част от храма. Центърът на светинята и короната на неговата работа беше статуята на богинята. Партенонът в Гърция беше известен с нея. Височината беше 11 метра.
Взеха за основа дърво, но фигурата беше в рамказлато и слонова кост. Благородният метал е използван от 40 таланта (това се равнява на теглото на около тон злато). Чудото, което Фидий е създал, не е оцеляло и до днес, но е пресъздадено в детайли. Образът на скулптурата е гравиран върху монети, стотици малки статуи на Атина (копия от Партенона) поръчват храмове от съседни градове. Всичко това стана материал за възстановяване на най-точното възпроизвеждане.
Главата й беше в каска, която не я покривашекрасота. В ръката му има щит, който изобразява битка с амазонките. Според една от легендите авторът е нокаутирал своя портрет и портрета на клиента там. В дланта си тя държи статуя на богинята на победата в Древна Гърция - Ника. Срещу великата Атина тя изглежда мъничка, макар че всъщност нейната височина е повече от два метра.
За да разберем по-добре какво е Партенонъти колко отговаряше на тогавашния възглед за реалността, можете да прочетете митовете на Гърция. Атина беше единственото божество, което стоеше в броня. Често е била представена с копие в ръка.
През 438-437 г. пр.н.е. д.Фидий завърши работата по статуята на Атина. Освен това съдбата й не беше лесна. Авторът е обвинен в кражба на злато. Впоследствие някои от скъпите плочи бяха премахнати и заменени с бронз. И през 5 век, според някои свидетелства, тя най-накрая е загинала по време на пожар.
Всеки грък знае какво е Партенонът и в чия чест е построен. Основният храм на древния град е издигнат, за да прослави мъдростта и справедливостта на неговата покровителка, красивата Атина.
Зевс, главният бог, беше женен заповелителят на океана, жена на име Метис. Когато съпругата му забременяла, на Бог било предсказано, че ще има две деца. Дъщеря, която няма да му отстъпи в смелост и сила, и син, който ще може да свали баща си от трона. С хитър Зевс накара любимата си да се свие. Когато Метис стана мъничък, съпругът й я погълна. С този акт Бог реши да надхитри съдбата.
Храмът на Партенона нямаше да съществува, ако не бешеРажда се Атина. След известно време Зевс се разболя. Болката в главата беше толкова силна, че той помоли сина си Хефест да му разцепи черепа. Той удари баща си с чук и от главата му излезе красива възрастна жена в броня - Атина.
Впоследствие тя става покровителка на герои-воини и домашни занаяти.
Основното богатство на сградата е нейната културна стойност за бъдещите поколения. И така, всяка частица разказва своя уникална история: раждането на богиня, любовта към града и връзката му с героите.
Статуите на Партенона са пример за подражание на поколения художници.
