Целево прогресивно развитие на всичкисферите на човешката цивилизация се определят като социален прогрес. Концепцията, критериите за този процес имат много тълкувания. Историята знае много начини за това движение напред под формата на бърз скок и прогресивна еволюция.
Така че, понятието за социален прогрес, неговатакритериите се определят като всички тези предпоставки, които допринасят за динамичния възходящ процес на обновяване и модернизация. Основната основа, нейната основа е научна и технологична революция и кардинална промяна в общественото съзнание под влияние на нови доктрини и идеологии. Многостранността на тази концепция не позволява да се даде една недвусмислена интерпретация, но според марксистката концепция основният източник на социален прогрес е начинът на материално производство и разпределение на ползите. Най-ниското ниво е робството с неговата робство, а на върха е обществото на всеобщ просперитет (социализъм). Социален прогрес: концепцията, критериите за този процес в либералната философска мисъл се разбира и като степента на икономическа и политическа свобода на индивида. Държавата гарантира на последната.
Има още няколко авторитетнимнения за модернизацията на критериите, и те са диаметрално противоположни. В основата на много изследователи поставят един вид ценностна система, и тя има изградена масивна различия. По този начин, в едно тоталитарно общество, материалното производство се развива бързо, а след това в същото време правата и свободите на личността и гражданина са на доста ниско ниво, ярък пример за това постулат може да служи като комунистическия Съветски съюз и нацистка Германия. Без съмнение, социално развитие и социален напредък са тясно свързани помежду си, и, изглежда, идеята на един ред, но напредъка - кардинал, можем да кажем, революционна промяна в обществото, докато развитие - еволюционен процес, т.е. Траен. Съответно, в един поглед напредък може да разпознае, по свое друга отказан. Всички тези критерии обаче са субективни и имат право да съществуват.
Сега нека се замислим върху такава концепция катопротиворечиво развитие и социален прогрес. Концепцията, критериите на разглежданото явление също са доста двусмислени. Ако вземем централния знак за социално развитие, се оказва, че промяната на формациите не винаги е допринесла за увеличаване на производителните сили и затова този критерий губи своята дефинираща стойност. Но потенциалните възможности на новата система значително надвишават старата, поради което отне много време, преди да се появиха истински признаци на възходящо развитие.
Точно същото и може би по-характерновъзниква противоречие при сравняване на капитализма и социализма. В края на краищата, в началото на втория метод на производство възникна в страната не е най-икономически развит, но въвеждането му позволи да влезе в редиците на лидерите на световното общо производство. Тези противоречия ще продължат да влияят върху общия вектор на подобряването на социалната система, поради което начинът на производство остава най-стабилният критерий за социална еволюция.
