Колкото и да беше ужасно да призная, но такиваужасни социални явления като национална омраза и геноцид съществуват и в наше време. Ярък пример за това е кървавата трагедия на Ходжали. Това беше клане, извършено от арменските сили през деветнадесет деветдесет и две години над жителите на малко село, разположено на четиринадесет километра североизточно от град Ханкенди. Това събитие все още е в паметта на толкова много скърбящи и всяка година жителите на Република Азербайджан си спомнят онези ужасяващи дни, за да почетат паметта на загиналите.
Размерът на това селище беше достамалки, около седем хиляди души. В една февруари вечер, от двадесет и пета до двадесет и шеста, напълно неочаквано въоръжената арменска армия, с подкрепата на мотострелковата дивизия на Руската федерация, коварно атакува мирен град. Отначало градът беше обграден, а след това без предупредителен огън беше изстрелян върху него от тежки военни оръдия, селото беше почти изцяло погълнато от пламъци. Оцелелите при обстрела бяха принудени да напуснат домовете си, всички придобиха имущество и бягат. Към пет сутринта градът принадлежеше на арменците, или по-точно на онези руини, които бяха изгорени на мястото на селото.
Но неприятностите на жителите на Ходжали не свършиха дотук:те, които избягаха от мястото на трагедията в гората и планините, бяха проследени и се опитаха да довършат. Не всички оцеляха. Младите момичета и жени бяха заловени, много от тях буквално бяха измъчвани до смърт. Мъжете и децата бяха убити предимно веднага. Ходжалийската трагедия беше истински шок за много просветлени съвременници.
Според статистически доклади, за АзербайджанКлането в Ходжали завърши със следните загуби: загинаха шестстотин и тринадесет души, сто и шест жени, шестдесет и три деца и седемдесет старци. Петдесет и шест души бяха убити с особена жестокост. Някои бяха лишени от крайници, от част от труповете беше откъсната кожа, а по-късно бяха открити останките на хора, които бяха изгорени живи. Някои хора извадиха очи (дори при кърмачета), а жените, които очакваха бебе, имаха отвори по корема с ножове. Все още не е известна съдбата на сто и петдесет души.
След тази трагедия в Ходжали цели осем семейства бяха напълно унищожени, двадесет и четири бебета останаха напълно сираци, а сто и тридесет деца загубиха един родител.
После этого вышел указ президента Республики о този траурен ден в историята на страната да бъде запомнен като "Ден на Ходжалийския геноцид и национален траур". По-късно това беше обявено пред всички организации на международно ниво. И оттогава всяка година на тази тъжна дата всеки жител на Република Азербайджан чува призива на президента към народа и в памет на тази трагедия стои момент на мълчание.
Организация за правата на човека с това име по-късносе опита да разбере какво се случва. Тя проведе подробно проучване на района, където се разгърна трагедията в Ходжали, за да възстанови тези събития. Повечето от жителите на града веднага след обстрела започнаха да се опитват да излязат от обкръжението в две основни посоки:
1.По бреговете на реката, която течеше в рамките на града. По този път, както по-късно увериха арменските представители, е решено да се предостави на жителите за безплатно заминаване (но статистиката показва, че няма „свободен коридор“ като такъв, хората трябваше да спасяват живота си по този път).
2. През северния край на селището имаше удобно оттегляне към гората, в което мнозина щяха да се скрият от неприятности. Едно малцинство пое по този път.
Според последните доклади, бройте статистикатамъртвите не са точни, реалните числа, за съжаление, са многократно по-високи. Арменските представители отказаха да предоставят информацията си и като цяло поне по някакъв начин коментират ситуацията.
Според правозащитна организацияМемориалът, тези, които поеха по първия отпадъчен път по реката, беше безмилостно обстрелян. Според арменски представители това се е случило само поради факта, че хората са били въоръжени. Честно е да се каже, че сред отстъпващите всъщност имаше въоръжени хора. Това са защитниците от градския гарнизон. Но обстрелването им също е абсолютно нечовешко, те според очевидци изобщо не проявяват агресия, арменците попадат в цивилното население, което иска само едно: бързо да избягат от нашествениците.
Мемориал също се опита да изчисли колкохората замръзнаха до смърт в тази студена зимна нощ. Мнозина изскочиха от къщите си, облечени набързо, което беше възможно. В крайна сметка те избягаха, изоставиха всичко, искаха само да спасят себе си и децата си.
Имаше много, които бяха заловени.По-късно те ще се върнат в родината си, но много от тях - със загубено здраве и нарушена психика. Повечето от момичетата и децата бяха заловени. По-късно завръщащите се казаха, че много затворници са разстреляни. Това събитие не може да бъде наречено по друг начин освен трагедията Ходжали.
Само два дни по-късно, използвайки два хеликоптера,Руски и азербайджански репортери успяха да стигнат до този район. Статиите им докоснаха душата на повече от едно поколение. Тези смели хора споделиха най-свежите впечатления, изпълнени с ужас и неразбиране. Хеликоптерите им също бяха изстреляни, само четири тела успяха да се измъкнат от това ужасно бойно поле.
От птичи поглед се виждашемащаба на трагедията, върху пожълтялата трева, покрита с тънък слой сняг, напълно лежаха телата на убитите хора. Имаше ги много и в тази маса тук-там лежаха телата на жени, деца и възрастни хора. За какво страдаха тези хора? Те не сториха нищо лошо. В крайна сметка те се опитаха да избягат до границата с Азербайджан, сякаш се предават, без да проявяват никаква агресия.
По света вестниците писаха за Ходжаликлане. Но по друг начин това събитие не може да бъде наречено, беззащитни и невинни хора не бяха просто разстреляни, а брутално убити. Истинското престъпление срещу личността, истинският геноцид. Пристигайки по-късно на това място, западните медии споделиха притесненията си за случилото се по всички канали.
И в руския вестник "Известия" в многобяха описани ужасни подробности Ходжалийската трагедия и нейните последици. Като живи хора, които доброволно са решили да станат заложници, разменени за телата на мъртвите. Но само каква гледка беше! Роднините получиха трупове с отрязани части от тялото, с отстранена кожа, без очи и т.н.
ООН, Съвета на Европа и ОССЕ с крайно осъжданереагираха на случилото се, признавайки деянията на арменската страна като престъпления срещу човечеството. В много доклади беше изговорена думата „геноцид“. Ръководителите на тези организации апелираха чрез медиите към семействата на жертвите с изказване на съболезнования.
Но най-важното е, дори след толкова многогодини от тази трагедия не е забравена. Денят на паметта и моментите на мълчание напомнят на всички жители на републиката, че веднъж техните сънародници са станали жертви на войната. Годишнината от трагедията в Ходжали се състоя не толкова отдавна и отново със сълзи в очите азербайджанците си спомниха онзи страшен февруари. И не само те, целият свят скърби заедно с гражданите на Азербайджан.
Ходжалийската трагедия е трагедия на ХХ век, която потомците на мъртвите няма да забравят за дълго.
