Когато описват езиците на света, езиковите учени използватразлични принципи на класификация. Езиците са групирани според географския (териториален) принцип, чрез близост до граматическата структура, на основата на езикова значимост и използване в живата ежедневна реч.
Используя последний критерий, исследователи те подразделят всички езици на света на две големи групи - живите и мъртвите езици на света. Основната черта на първата е използването им в ежедневната разговорна реч и езикова практика от сравнително голяма общност от хора (хора). Живият език се използва постоянно в ежедневната комуникация, променя се, става по-сложен или опростен с времето.
Най-забележимите промени се случват в речника.(речник) на езика: някои от думите остаряват, придобиват архаично оцветяване и, напротив, все повече нови думи (неологизми) се отнасят до нови понятия. Други езикови системи (морфологични, фонетични, синтактични) са по-инертни и се променят много бавно и незабележимо.
Мъртъв език, за разлика от живота, неизползвани в ежедневната езикова практика. Всички нейни системи са непроменени, запазени, непроменящи се елементи. Мъртъв език, заснет в различни писмени паметници.
Всички мъртви езици могат да бъдат разделени на две големиГрупи: първо, онези, които някога, в далечното минало, са били използвани за жива комуникация и впоследствие, по различни причини, вече не се използват в живата човешка комуникация (латински, древногръцки, коптски, старонорди, готически). Втората група мъртви езици са тези, в които никой никога не е говорил; те са създадени специално, за да изпълняват всякакви функции (например старият славянски език, езикът на християнските богослужебни текстове). Мъртвият език най-често се трансформира в жив, активно използван (например древногръцкият отстъпи място на съвременните езици и диалекти на Гърция).
Латинският език заема много специално място сред останалите. Без съмнение, латинският език е мъртъв: той не е бил използван в оживена разговорна практика от шести век след Христа.
Но, от друга страна, латинският се намери най-многошироко използван във фармацевтиката, медицината, научната терминология, католическото богослужение (латинският е официалният "официален" език на Светия престол и Ватикана). Както виждаме, "мъртвите" латински се използват активно в различни сфери на живота, науката и познанието. Всички сериозни филологически институции на висшето образование задължително включват латински в хода на обучението, като по този начин запазват традициите на класическото либерално образование. Освен това този мъртъв език е източник на кратки и обемни афоризми, които са минали през вековете: ако искате мир, подгответе се за война; помнете смъртта; лекарят, изцели себе си - всички тези познати изрази идват от латински. Латинският език е много логичен и хармоничен, хвърлен, без крайности и словесна обвивка; тя се използва не само за утилитарни цели (писане на рецепти, формиране на научен тезаурус), но и до известна степен модел, стандарт на езика.
