Хиляди години изглежда, че човек е изследвал всекиъгъл на света. Въпреки това, дори благодарение на високите технологии и космическите сателити, информацията за необитаемите острови все още се появява. По-голяма сензация представляват фактите за престоя на хора, които не по собствена воля, а по волята на съдбата са били там. Всичко това в ярки подробности напомня на романа на Д. Дефо "Робинзон Крузо". Това отчасти е така. Защото хората, преживели това буквално, трябва да оцелеят далеч от цивилизацията, при абсолютно диви условия.
Джереми Бибс е един такъв Робинзон с дълга история, който заслужава разбиране и възхищение днес.
През 1911 г. британската шхуна Красиваблаженство ”, компания за превоз на товари, беше уловена от ураган в Южния Тихи океан. Корабът потъна, а заедно с него и целият екипаж на кораба. Само едно младо момче, което беше едва на 14 години, успя да избяга. Съдбата като че ли прояви милост към него. И по чудо младежът беше хвърлен на необитаем коралов остров, обрасъл с кокосови палми. Но тук започва истинският тест за него.
Името му беше Джеръми Бибс. Очевидно произхожда от просто английско семейство, където от ранна възраст децата трябваше да си изкарват прехраната. Целият му живот от ранна възраст е бил свързан с морето. И шхуната "Красиво блаженство" му предложи шанс да прави това, което обичаше, и в същото време да спечели малко пари.
От многобройни източници е известно, чемомчето знаеше да чете и много обичаше този бизнес. Той беше особено очарован от приключенски морски истории. Лесно е да се предположи, че любимата му творба е романът на Даниел Дефо „Робинзон Крузо“, публикуван два века по-рано преди съдбоносния ден. Кой би могъл да предвиди тогава, че тази книга ще изиграе съдбоносна роля в живота му ...
Веднъж на острова, точно като любимата силитературен герой, Джереми Бийбс беше напълно на загуба. Той и островът останаха сами. Трудно е да си представим какво би направило всяко друго дете в такава ситуация, но Джереми, събирайки волята си, започна постепенно да се установява на нова територия. И в това му помогна същата любима книга, която той помни в детайли. Трябва да се отбележи неговият характер и жажда за живот. В крайна сметка на острова, с изключение на гъсталаци от кокос и някои плодове, нямаше нищо друго.
Джеръми Бибс, чиято биография вече е отблизопреплетени с остров, построени колиба, направени лък и стрели за лов на птици. Плодовете станаха първата му храна, повалиха апетита и утолиха жаждата. Любимият деликатес на младия Робинзон беше кокосът. В допълнение към вкусната каша и мляко, той е служил и като прибори. В черупката си Джереми събира дъждовна вода с прясна вода.
Той заклал уловената птица и я изпекъл над огъня. Използвах остри камъни като нож. Запали огъня с тиндер. Освен това той направи въдица и успешно лови риба по време на прилива. Птичи яйца, поднесени за закуска. По примера на своя литературен предшественик, още от първите дни на пристигането си на острова, младежът започва да води „дървен календар“, правейки прорези върху палмово дърво.
Трудно е да си представим как е преодолял самотатапразен остров Джеръми Бибс. Историята му като Робинзон продължава 74 години. И през това дълго време планетата беше разтърсена от две световни войни, началото на изследването на човешкия космос, изобретяването на атомната бомба, както и изобретението на първата изчислителна машина, която по-късно стана известна като персонален компютър. Разбира се, Джереми Бибс не знаеше за всички тези промени и открития в цивилизацията. Много се е променило и в родината му. Следователно, след като пристигна в родната си страна след толкова години, той вероятно преживя значителен шок.
Вече 88-годишният Робинсън е открит през 1985 гекипажът на западногерманската експедиция (според други източници, просто германски търговски кораб), противно на графика и изчисленията, се озовава край бреговете на коралов остров. Разбира се, старецът е отведен и отведен в родината си. Но кой го чакаше там? Вероятно вече няма значение. Пресата се интересуваше от необичайна история, която Джеръми Бийбс донесе със себе си. Днес негови снимки не са налични. Може би се съхраняват в лондонските архиви. Може би изобщо не съществуват. Но днес не е известно как е изглеждал каютата Робинсън.
Когато обаче вълна от журналистическо любопитствоспа малко, възникнаха редица въпроси за героя. Защо след толкова години Джеръми Бийбс не е намерил начин да отплава от острова. Той не палеше огньове, за да привлече вниманието на преминаващите кораби, може би на няколко мили. И ако приемем, че морските пътища не са минавали покрай острова, тогава защо не е направил сал или дори лодка, да разбере приблизителната посока на движение и да се осмели да отплава. А имаше и дребни съмнения относно здравия му разум, дрехите, климата и други битови дреболии. Но тези въпроси остават без отговор.
Малко след като се завръща в родната си страна, нишкатабиографията на стареца Джеръми Бийбс приключва внезапно. Може би той е починал или доброволно се е отдалечил от внезапния срив на славата. Историята му беше забравена за известно време. Но днес има различни версии. Може би британският Робинсън, след като се установи на острова, не искаше да се върне обратно. В крайна сметка човек би трябвало да обясни причините и подробностите за корабокрушението. А също и престоя му на шхуната на толкова млада възраст. И не се знае какъв товар, откъде и къде е превозвал кораба. Светът се промени драстично по време на престоя му на острова и е малко вероятно някой да навлиза в подобни подробности, но отшелникът не знаеше това. А може би просто му харесваше такъв уединен живот в лоното на природата. Днес е трудно да се говори за това с пълна сигурност. Но има хора в света, които доброволно стават отшелници.
Световната история вече помни много такива герои.Но все пак е необходимо да се прави разлика между онези, които стават Робинзони случайно, и кои - по собствена воля. Разбира се, Александър Селкирк става пионерът в „опитомяването“ на необитаемия див остров. Той беше моряк и имаше пламенен нрав. След поредния конфликт с капитана самият той поиска да бъде приземен на най-близкия остров. И така отборът направи. Няколко години по-късно Селкирк се завръща у дома. Именно неговият образ е в основата на известния роман на Дефо.
Съвременните Робинзони включват Иван Хосе иБрандън Гримшоу. Първият е открит през 2014 г. на един от Маршаловите острови. Както се оказа, лодката му, докато пътуваше от Мексико до Ел Салвадор, се повреди и загуби витло. Той се скита из океана в продължение на 16 месеца. Яде риба, лови птици и костенурки. Той събираше дъждовна вода за пиене.
Историята на Брандън Гримшоу е пример за доброволностробинзонада. През 60-те години той пътува до Сейшелите за работа и се влюбва в тези места. Предприемачът избра най-непригодния за живеене остров Мойен и го купи за 13 000 долара. Брендън прегърна отшелнически живот и тръгна да търси някого на острова. Търсенето беше успешно. „Петъкът“ на съвременния Робинзон беше креолският Рене Лафортуно. Те станаха близки приятели и се заеха да трансформират острова: засадиха 16 000 дървета, пуснаха вода и започнаха да отглеждат костенурки. В резултат на това през 2008 г. островът получи статут на национален парк. Днес той е отворен за туристи.
Сред тези хора определено е Джеръми Бийбс -рекордьор. Повече от половин век без общуване с хората, в изолация от цивилизацията, в абсолютно неподходящи условия за живот, той успя да оцелее и освен това да доживее до сивата коса, без да губи вяра в себе си.
Днес Джеръми Бийбс е Робинзон, чиято история може да се превърне в източник на филмов сценарий или да послужи в основата на друг роман за хора с жажда за живот и невероятна воля.
Имаше обаче скептици, които не вярвахаисторията на Джеръми Бийбс. Подозрително съвпада със сюжета на известния роман и прилича повече на приказка. Освен това няма официални документи, които го потвърждават. Много съвременни хора от цял свят знаят името му и го помнят като един от съвременните Робинзони. Някой е чувал за него от познати или хора от по-старото поколение, някой е прочел в интернет или дори статия в научно списание със заглавие: „Джереми Бийбс, който е живял на острова 74 години“. И все пак, далеч от цивилизацията, той се превърна в герой. Вярно е, че тук си струва да отдадем почит на екипажа на кораба, който го е открил. Между другото, името му също не се споменава в източниците. В противен случай славата никога нямаше да намери своя герой. И просто трябва да вярваме или да се съмняваме. В крайна сметка, кой знае колко такива Робинзонови хора в света, които все още не са открити ...
