Съвременният руски език есклад на различни правила и части от речта. Разбира се, за местните жители тяхното проучване не е проблем, но чуждестранните граждани понякога трябва да работят усилено, за да разберат какво означава тази или онази част от речта, това или онова правило. В повечето случаи сериозно затруднение се случва само на етапа на изучаване на причастието. Разбира се, не само чуждестранните граждани не разбират какво е то. Много руски говорители често объркват причастието, например с прилагателни.
Да започнем с глагола.На първо място, учителите винаги казват, че причастието е получило временни категории от глагола. Според правилата на руския език, причастието може да бъде както настоящето, така и миналото, но не и бъдещето. Видове причастия са получени и от най-мощната част на речта - глагола. Е, рефлексивност.
Теперь обратимся к прилагательному.Тук всичко е малко по-просто, отколкото с глагол. Способността да се променя по пол, числата са получени именно от тази част на речта. В допълнение към тези важни свойства, причастията също могат да се опират на принципа на прилагателните.
Виды причастий можно определить, задав вопрос.Ако причастието е образувано от глагол, който отговаря на въпроса „какво да правя?“, Тогава той трябва да се припише на несъвършена форма. Съвършеното причастие е получено от глагол, който отговаря на въпроса "какво да правя?" Както можете да видите, с дефиницията на типа на причастие може да не възникнат проблеми. Но трябва да се помни, че например от несъвършени глаголи е възможно да се образуват само частиците на сегашното и миналото време. Що се отнася до перфектното, от него ще получите причастието само на миналото време.
Под истинско причастие се означава знакобект, който сам произведе действие. Ако е посочено, че е предприето действие върху някого, то това вече е пасивно общение. Суфиксите за всеки от тях имат свои собствени, чрез които е възможно да се определи тяхната принадлежност.
И така, наставките на действителното причастие включват –usch, –yushch, –ash, –yash, както и –vsh и –sh. Пасивните причастици могат да бъдат образувани от наставки като –em, –im, –nn–, –enn, –t.