Пол Джоузеф Гьобелс е един от основните пропагандисти на Третия райх, важна фигура в нацистката партия, съюзник на Адолф Хитлер.
Гьобелс е роден в Рейд на 29 октомври 1897 г.Родителите му нямаха нищо общо с политиката. Бащата е бил счетоводител и се надява, че синът му, когато е израснал, ще стане римокатолически свещеник, но плановете му не се материализират. Самият Гьобелс искаше да бъде журналист или писател, затова изпрати цялата си сила за изучаване на хуманитарните науки.
Той трябваше да се ангажира с няколкоГермански университети, където е учил литература, философия, немски език. В Хайделбергския университет той дори получи степен, защитавайки дисертация по романтична драма.
Този период не беше труден за Гьобелс.в сравнение с неговите сънародници, защото е обявен за негоден за военна служба поради куцота, от която страдал още от детството си. Това силно повлия на гордостта на бъдещия идеолог на Третия райх. Той беше опозорен, защото не можеше лично да служи на родината си по време на войната. Неспособността да участва в конфронтацията вероятно значително повлия на възгледите на Гьобелс, който по-късно ще се застъпи за необходимостта от чистота на арийската раса.
Колкото и да е странно, Пол Джоузеф Гьобелс се ангажирамного опити да публикуват своите произведения, но нито един от тях не е успешен. Последната сламка беше фактът, че една от пиесите, които е написал, отказва да постави театъра във Франкфурт. Гьобелс реши да насочи енергията си в друга посока и влезе в политиката. През 1922 г. той за първи път се присъединява към политическата партия NSDAP, която след това се ръководи от братята Щрасер.
Въпреки това, много скоро възгледите на философа се променят итой преминава на страната на Хитлер, когото започва да обожествява. През 1926 г. той смело заявява, че обича Хитлер и го вижда като истински лидер. Трудно е да се каже защо Джоузеф Гьобелс промени толкова бързо възгледите си. Цитатите обаче показват, че той възхвалява фюрера и вижда в него изключителна личност, която може да промени Германия към по-добро.
Похвали на Хитлер, които той активно разпространявашеГьобелс, доведе до факта, че фюрерът се интересува от идентичността на този пропагандист. Затова през 1926 г. той назначава бъдещия идеологически лидер на Третия райх за регионален гаулайтер на НСДАП. През този период неговите ораторски способности особено се развиват, благодарение на които в бъдеще той ще стане една от най-влиятелните личности на нацистката партия и цялото германско правителство.
От 1927 до 1935 г. Гьобелс работи вAngrif Weekly, която популяризира идеите на националсоциализма. През 1928 г. е избран в Райхстага от нацистката партия. По време на изказванията си той активно се изказва срещу правителството на Берлин, евреите и комунистите, след което привлича вниманието на обществеността.
В своите речи философът говорифашистки идеи, подкрепящи възгледите на Хитлер. Например престъпникът Хорсте Уесел, който беше убит в улична свада, публично признава за герой, политически мъченик и дори предлага официално да признае стиховете си като химн на партията.
Хитлер наистина се възхищаваше на всичко товаГьобелс повиши. Йосиф е назначен за началник на пропагандистките лидери на нацистката партия. По време на изборите през 1932 г. Гьобелс е идеологически вдъхновител и основен организатор на президентската кампания, удвоявайки броя на избирателите на бъдещия фюрер. Това всъщност допринесе за това, че Хитлер успява да дойде на власт. Именно неговата пропаганда имаше най-сериозен ефект върху избирателните маси. Научавайки от американците последните трикове на президентските кампании и леко ги променяйки за немския народ, Гьобелс използва фин психологически подход, за да повлияе на публиката. Той дори създаде десет тези, които всеки националсоциалист трябва да спазва, а по-късно те се превърнаха в идеологическа основа на партията.
Гьобелс получава нова позиция през 1933 г.,което значително разшири авторитета му и му даде значителна свобода на действие. В работата си той показа, че в действителност за него няма морални принципи. Те бяха просто пренебрегнати от Джоузеф Гьобелс. Партийната пропаганда проникна във всички сфери на живота. Гьобелс контролира театъра, радиото, телевизията, пресата - всичко, което може да се използва за популяризиране на нацистките идеи.
Беше готов да направи всичко, ако невпечатли Хитлер. Той контролираше атаките, насочени срещу евреите. През 1933 г. той нарежда книгите да бъдат изгорени публично в няколко германски университета. Засегнати автори, застъпващи се за идеите на хуманизма и свободата. Най-популярните от тях са Brecht, Kafka, Remarque, Feuchtwanger и други.
Джоузеф Гьобелс беше един от най-влиятелнитеСъветниците на Адолф Хитлер заедно с Химлер и Борман. Те също бяха приятели. Съпругата на най-важната и влиятелна пропагандистка на Третия райх - Магда Квант - беше бившата съпруга на еврейски бизнесмен, тя даде шест деца на нацисткия идеолог. Така семейството на Гьобелс стана модел и всички деца останаха любими на средата на Фюрер.
В действителност не всичко беше толкова безоблачноживот на немски идеолог. Не може да се нарече моногамно, като се има предвид, че той е бил виждан много пъти в отношения с филмови и театрални актриси, което го е дискредитирало много в очите на фюрера. Веднъж недоволният съпруг на друга дива, когото Гьобелс се грижеше, го преби. В живота му имаше доста сериозен романс отстрани с актриса от чешки произход Лидия Барова, което почти доведе до развод от нейния законен съпруг. Бракът беше спасен само с намесата на Хитлер.
Гьобелс не винаги е имал доброотношения с други видни лидери на нацистката партия. Например той не можа да намери общ език, което доведе до постоянни разногласия, с Рибентроп и Гьоринг, които не го празнуваха заради приятелските си отношения с Хитлер.
Въпреки че Гьобелс е негов господарбизнес, дори неговите пропагандни техники не можеха да помогнат на фашистка Германия да спечели Втората световна война. През този период Хитлер поставя пред себе си задачата да поддържа патриотичния дух и настроение на нацията. Опита се да го направи по всякакъв възможен начин. Основният лост на натиск на Гьобелс беше пропагандата срещу Съветския съюз. По този начин той искаше да подкрепи фронтовите войници, така че те да застанат до последно и да се бият докрай.
Постепенно изпълнение на задачатаТретият райх преди Гьобелс, ставаше все по-трудно. Моралът на войниците падна, въпреки че нацисткият пропагандист се борише с обратното, като постоянно напомняше на всички, че Германия ще се изправи, ако войната бъде загубена. През 1944 г. Хитлер назначава Гьобелс за главна мобилизация, от този момент той отговаря за събирането на всички материални и човешки ресурси, а не само за поддържането на духа. Решението обаче е взето твърде късно, преди падането на Германия оставаше много малко време.
Гьобелс остана верен на своя фюрер,което беше за него въплъщение на идеологическите идеали. През април 1945 г., когато по-нататъшната съдба на Германия вече беше разбрана от мнозинството, Гьобелс въпреки това посъветва наставника си да остане в Берлин, за да запази за потомство образа на революционен герой, а не на страхливец, избягал от опасност. Доскоро верният му приятел Джоузеф Гьобелс се грижеше за образа на своя другар по оръжие. Биографията на най-известния немски пропагандист показва, че той е бил един от малкото, които не са напуснали фюрера.
След смъртта на Рузвелт, настроенията в Третия райхподобрен, но не за дълго. Хитлер скоро написа завещание, в което Джозеф Гьобелс беше посочен като негов наследник. Цитати от този период показват, че пропагандистът се опитвал да се примири с руснаците, но след като нищо не се получило, той и Борман решили да сложат край на живота. В този момент Адолф Хитлер вече беше мъртъв. Съпругата на Гьобелс - Марта - отрови шестте си деца и след това положи ръце на себе си. След това една от най-влиятелните личности на Третия райх - Гьобелс Йосиф - се самоуби. „Дневниците от 1945 г.“ - това е част от ръкописното наследство, останало след най-известния идеолог на нацизма - отлично показват какво е мислил авторът през този период и какво разчита на края на конфронтацията.
Гьобелс остави много на ръкадокументи, които е трябвало да поддържат бойния дух на германските жители и да ги настроят срещу Съветския съюз. Има обаче произведение, което е само частично посветено на политиката, чийто автор е Гьобелс Йосиф. „Майкъл“ е роман, в който, въпреки че има размисли за състоянието, то има повече общо с литературата. Това произведение не донесе успех на автора, след което Гьобелс реши да се насочи към политиката.
Както бе отбелязано по-горе, философът имаНацистки книги, в които той разсъждава върху антисемитизма, превъзходството на арийската раса и т.н. Джоузеф Гьобелс, чиито последни записи са включени в неговите „Дневници от 1945 г.“, от известно време е класифициран като забранен автор в Русия, а книгата му се счита за екстремистка.
Колкото и да е странно, Йосиф отговори положителноГьобелс за Владимир Ленин, когото, изглежда, би трябвало да презира като представител на болшевизма. Въпреки това германският лидер, напротив, пише, че Ленин ще може да стане спасител на руския народ, да го спаси от проблеми. Според Гьобелс, тъй като Ленин произхожда от бедно семейство, той е добре запознат с всички проблеми, пред които са изправени долните слоеве на обществото, така че ще може да преодолее всякакви препятствия по пътя си към подобряване на живота на обикновените селяни.
Гьобелс Йосиф беше един от най-влиятелнитеи известни личности от Третия райх. Той стана една от ключовите фигури, допринесли за издигането на Хитлер на власт и до последно остава верен на своя властен наставник, стремящ се към световно господство. Ако теоретично си представите, че Гьобелс не би бил на страната на тираничния фюрер на Германия, а се противопостави на него, има вероятност Адолф Хитлер да не е станал владетел и може би Втората световна война дори не би започнала, щяха да бъдат спасени милиони животи. Гьобелс Йосиф изигра главна роля в пропагандата на нацизма, която послужи за факта, че името му е записано в историята с огромни, но кървави букви.
