Стиховете на Туйчев, които са лесни за изучаванеПредмет на този преглед. Поетът е бил майстор на малки поетични произведения, чиято форма до голяма степен определя тяхното съдържание. Кратките лирични композиции на автора принадлежат към най-добрите примери на руската поезия от 19-ти век.
Стихи Тютчева, которые легко учатся, следует да разгледа в контекста на поетическото си наследство, в което литературните критици разграничават условно три етапа: лириката от 1820-те, която се характеризира с имитирането на поети в одичните форми на поезията от 18 век, но с елементи на оригинална тема; 1830-1840-те, когато поетът се отклони от принципите на архаичния класицизъм и започна да пише повече на романтични теми; и накрая, 1850-1870-те, което е зрял период от неговото творчество, през който поетът създава, може би, най-добрите примери за пейзаж и любовна лирика.
Стихи Тютчева, которые легко учатся, прежде общо включват творби по темата за любовта. В тази връзка особен интерес представлява така нареченият „цикъл на Денисиевски”, който получи това име, тъй като повечето учени смятат, че стихотворенията са посветени на Денисиева, когото поетът обичаше. Съществува обаче друга гледна точка, според която тези произведения са посветени на съпругата на автора. Така или иначе, но тази лирика се превърна в един от най-добрите примери за любовна лирика не само в творчеството на поета, но и в руската поезия изобщо.
От текстовете на текста на Тютчев, които са леснистудентите са може би най-приемливите за учениците, тъй като са написани на особено лесен и достъпен език. Например, работата „Последна любов” може да бъде наречена като такъв пример. Той е малък по обем, красив по звук и в същото време много изразителен, а образите му помагат да го запомним по-бързо.
Стиховете на Тютчев за любовта, която е лесна за научаване,може би най-известните негови творби, някои от тях дори поставени на музика. Сред тях са например известната му творба „Срещнах те и всичко, което беше старо…“, което се превърна в култов романс в руската музика. Това произведение само по себе си е изненадващо музикално и затова е много лесно да се запомни. Проникването на стихотворението и идеалната му форма за римуване го правят много удобен за запомняне.
Стиховете на Тютчев за любовта, която е лесна за научаване,имат следната характерна семантична характеристика, която обаче е присъща на любовната му лирика като цяло. Поетът възприема любовта като вид силен шок за хората, които напълно обръщат съдбата си, оставяйки спомен за себе си до края на живота си. Те са пропити с усещане за трагедия и нещо неумолимо, което неизбежно ще промени човек. Това е, което отличава любовната му лирика от текста на Пушкин, който в тази тема беше доминиран главно от светли цветове и мъдро приемане на реалността. Докато Тютчев отчетливо отбелязва тежка тъга и тъга, като спомен за нещо необратимо.
Някои стихове от Тютчев, които са лесни за научаване (16линии) са свързани с темата на образа на природата. В тази връзка работата „Обичам гръмотевичната буря в началото на май“ се превърна в класически пример. Учениците го учат с удоволствие, защото е изненадващо оптимистичен и като цяло звучи много весело, приповдигнато. Ведрото настроение на лирическия герой обикновено веднага се предава на читателя от първия ред, за разлика от любовната му лирика, която е просветена с чувство на копнеж и тъга.
Стиховете на Тютчев, които са лесни за научаване (16 реда),различават се по ритъм и хармонична поетична форма. Едно от най-известните такива произведения е споменатото произведение „Срещнах те и всичко, което беше старо ...“, както и работата „Лястовиците“. Последната творба е интересна с това, че освен естествени скици, тя съдържа философски съображения на автора за неговия творчески път и вдъхновение. Той също е ритмичен и няма сложни алегории или метафори. Напротив, Тютчев много просто и лесно сравнява поетичното си творчество с дръзкия полет на лястовица. Следователно стихотворението е много лесно запомнящо се в уроците в училище.
Стиховете на Тютчев, които са лесни за научаване (20 реда),се различават по простота и в същото време дълбоко философско значение. Тази черта като цяло е характерна за цялото творчество на поета, който в много кратка, сбита и сдържана форма успя да предаде сложни чувства и чувства. Един от ярките примери за този вид творба е стихотворението „Каквото и животът ни учи ...“. В този труд авторът изразява надеждата, че вярата остава в хората, която се съхранява в тях чрез страдание. В това есе отново има скици на природата, които този път му служат като средство за изразяване на философския му възглед за света и заобикалящата го реалност.
Стиховете на Тютчев, които са лесни за научаване (20 реда),посветен на природата. Например есето „Как ревът на летните бури е смешен“, в което поетът отново изразява радостта си, възхищавайки се на това как са играли природните стихии. Той също е пропита с оптимизъм, различава се в краткост, сбитост, но в същото време е изразителен и образен по съдържание, поради което е много удобен за запаметяване на учениците. Стиховете на Тютчев за природата, които са лесни за научаване, са в същото време най-добрите примери за неговата лирика. Подобни творби включват произведението на поета „Неохотно и плахо“, в което накратко и изразително е показано благоговейното отношение на автора към красотите на неговото обкръжение.
Тютчев имаше голямо влияние върху развитиетоРуска поезия от 19 век. Стиховете му представляват най-добрите примери за любовна, философска и естествена лирика. Поезията му често се свързва с творчеството на Пушкин, който според редица доказателства се отнася към него много съчувствено и отпечатва творбите си в дневника си. Има гледна точка, че прозата на Достоевски е оказала голямо влияние върху него, което предполага, че творчеството на Тютчев става важен етап в историята на руската литература.
