FIТютчев е поет, който трагично и философски гледа на съдбоносните преживявания на живота. Неговите мисли са заети от социални теми, любов и природа, които той не само описва в романтична веница, а оживява. Ще анализираме стихотворението "Noon". Tyutchev го е написал през 1829 г., когато е живял в Мюнхен и вече е бил тайно женен за първата си съпруга. Животът им беше изпълнен с успокоение - същото чувство диша "по обяд".
Преди нас е летен ден във всичките мусексапил. Уморен от топлината, природата лежи, но в тази миниатюра не се предава едно движение. Тя е бродирана с "горещ сън". Какво виждаме, когато анализираме поемата "Noon"? Тухчев включваше, както обичаше тези години, в последните две редове на древните мотиви: великият Пан, който спи в пещерните нимфи. Пан олицетворява душата на природата.
Какво кажи анализът на стихотворението "Noon"?Туйчев направи темата за образа на южния пейзаж на Адриатическо море. Пред очите му, картината на К. Бриулов "Италианският обяд" и, донякъде странно, руското селище - в неподвижния горещ въздух всички стояха неподвижни и изпълнени със замайване.
Стихотворението се състои от две четворки, които са написани с четири крака. Rhyme е проста и лесна за слушане и запомняне - прегръдка.
Природата на поета е одухотворена и оживена.Инверсията и метафората "вдишва пладне" вкарва в стиха самото дъх на природата. В първия квадрат се появяват инверсии във всеки ред: "реката се търкаля", "облаците се разтопяват". В допълнение, поразително прецизни епитети се използват за изобразяване на топлината. Неделя мътна, лазурната е огнена и чиста, сънливостта е гореща. Епитът "лениво" разкрива същността на това време на деня.
FITyutchev обяд разкрива как едно състояние на сънливост сънливост с невероятна изразителност. Тук отново се използва метафората "като мъгла": цялата природа е заловен от дрямка. Мистериозният обяд на Тютчев дава възможност да се види горещият летен въздух, над който стопява гореща мъгла. При това той насища стихотворението с глаголи, които описват състоянието на един горещ ден: той диша, валци, топи, прегръща.
В периода от 20-те и 30-те години на миналия век поезията на Ф.Туйчев рисува романтични бележки. Целият свят е жив и оживен за него. По това време той обичаше природната философия на Е. Шелинг. Едновременно F. Tiutchev подходи славянофилите, които признават на естетическите възгледи и романтични метафизиката на литературата в Германия.