Венера Мило - идеалът на женската красота

Много много скулптури на стари майстори,до наши дни, заемаше специална ниша на произведения на изкуството. Творбите на древни гърци, римляни и други народи се възхищават и удивляват с тяхната красота, точност и точност на пропорциите. Към тези скулптури е и Венера де Мило, открита от френските навигатори през 1820 г. на остров Мелос. Тя е нейното местонахождение и служи като източник на името на самата статуя.

Името на скулптора, който създава тази красота, все ощепорите не са известни. На пиедестала имаше само фрагмент от вписването "... адрос от Антиохия в Мала Азия". Остава само да се предположи, че господарите са Александрос или Анасъндрос. Установено е, че Венера Милоска принадлежи пр.н.е. аз ти век, той комбинира няколко вида на изкуството от времето. По този начин, образа на главата може да се дължи преди Христа V век, статуята на гладка повърхност, характерни за епохата на елинизма и голо тяло е един вид култ в пр.н.е. IV век

Афродита е идеалният модел на красотата иженственост в продължение на много векове. Днес статуя стои в Лувъра, и време, за да разкаже своята състояние: всичко това е покрита с пукнатини и убождане, без ръце, но тя впечатлява посетителите със своята изисканост, женственост и красота. Очаквайте до Лувъра, хората се питат къде Мона Лиза и Венера Милоска. Богинята параметри отдавна са считани за стандарт на красотата: височина - 164 см, ханш - 93 см, талия - 69 см, а раменете - 86 см.

Гладки извивки на тялото, нежност на кожата, подчертанигладко падаща пелерина, деликатни черти - всичко това показва, че преди вас истинската богиня на любовта и красотата. Първоначално имаше Венера Милоскаска с ръце, предполага се, че в едната тя държеше златна ябълка, а втората имаше наметало. Частите на богинята, изгубени по време на ожесточена борба за правото да притежават скулптура, се разпалиха между турците и французите.

През 1820 г. остров Мелос кацнал на френски езикнавигатор и натуралист Дюмон-Дервил. Преминавайки през селото, той се изненада от една от къщите, които са видели снежнобял статуя на жена, която е научил Афродита. Собственикът е просто един овчар, информира французите, че скулптурата е изкопан от земята. Дюмон осъзнах каква стойност е божи дар, затова предложи да купи обратно, горкият човек осъзнава, че морякът е много богат, и помоли за една много голяма сума.

Венера де Мило харесва богатия турчин,който обеща да го купи. Когато той дойде при пастира и разбра, че французинът взима статуята, той е много ядосан и се втурна да се добере до морското лице. По време на кървавите битки богинята изгуби ръцете си, а Дюмон отблъсна самата скулптура, но не успя да намери ръката си, вероятно те бяха отведени от турците.

Днес Венера де Мило е в Лувъра и всичко останалоблагодарение на находчивото и смело моряк. По едно време това откритие предизвика най-голямата наслада на целия френски съд, а самият Дюмон се радваше на почести. Сега скулптурата е известна по целия свят, а копията й са украсени с музеи и къщи на заможни хора. Дори смешни случаи се свързват с него, когато един американец, поръчал статуя, открил, че няма ръце. Човекът съди компания за превозвачи, мислейки, че крайниците са прекъснати по време на транспортирането и след известно време установи, че оригиналът няма ръце.