Най-древната от всички съществуващи световни религии е будизмът. Основните идеи на тази религия са част от мирогледа на много народи, живеещи на територията от Япония до Индия.
Основите на будизма бяха поставени от СидхартаГаутам, който слезе в световната история под името Буда. Той беше син и наследник на царя на племето Шакия и от детството беше заобиколен от лукс и всякакви придобивки. Според общоприетата версия, след като Сидхарта напусна територията на двореца и за пръв път се натъкна на сурова реалност в лицето на болен човек, старец и погребално шествие. За него това беше пълно откритие, защото наследникът дори не знаеше за съществуването на болести, старост и смърт. Шокиран от видяното, Сидхарта бяга от двореца и вече 29-годишен мъж се присъединява към скитащи отшелници.
6 години скитане Сидхарта знаешемногобройни техники и условия на йога, но стигна до извода, че е невъзможно постигането им чрез просветление. Той избра пътя на размисъл и молитва, неподвижна медитация, която го доведе до просветление.
Будизмът първоначално е бил протест срещуПравославни брахмани и техните учения за сакралността на съществуващата имотно-варна система на обществото. В същото време будизмът научи много от принципите от Ведите, изоставяйки техния ритуализъм, закона на кармата и някои други норми. Будизмът възникна като пречистване на съществуваща религия и в крайна сметка доведе до религия, която се оказа способна на постоянно самоочистване и обновяване.
Будизъм: основни идеи
Будизмът се основава на четири основни истини:
1. Дух (страдание).
2. Причината за страданието.
3. Страданието може да бъде прекратено.
4. Има път, водещ до спиране на страданието.
По този начин страданието е основната идея,която съдържа будизма. Основните разпоредби на тази религия сочат, че страданието може да бъде не само физическо, но и психическо. Самото раждане е страдание. И болест, и смърт, и дори неудовлетворено желание. Страданието е постоянен компонент на човешкия живот и по-скоро дори форма на човешкото съществуване. Страданието обаче е неестествено и затова трябва да се отървете от него.
От това следва друга идея за будизма:за да се отървете от страданието, е необходимо да разберете причините за появата му. Будизмът, чиято основна идея е желанието за просветление и самопознание, смята, че причината за страданието е невежеството. Невежеството служи като тласък за веригата от събития, които водят до страдание. А невежеството е погрешно схващане за собственото ти „аз“.
Една от ключовите теории на будизма еотричане на индивидуалното Аз. Тази теория казва: невъзможно е да разберем каква е нашата личност (т.е. „аз“), защото нашите чувства, интелект и интереси са непостоянни. А нашето „аз“ е комплекс от различни състояния, без които душата не съществува. Буда не дава никакъв отговор на въпроса за съществуването на душата, което позволи на представители на различни школи на будизма да направят напълно противоположни изводи в това отношение.
Към познанието, което означава освобождение от страданието(нирвана), води така наречения „среден път“. Същността на „средния път“ е да се избегнат всякакви крайности, да се изкачи по-високо от противоположностите, да се гледа на проблема като цяло. Така човек постига освобождение, като се отказва от всякакви мнения и наклонности, отказвайки се от своето „Аз“.
В крайна сметка се оказва, че будизмът, основните идеикоето се основава на страданието, казва, че целият живот е страдание, което означава, че да се вкопчиш в живота и да се грижиш за него е погрешно. Човек, който се стреми да удължи живота си (т.е. страданието), е игнорам. За да се избегне невежеството, е необходимо да се унищожи всяко желание, а това е възможно само чрез премахване на невежеството, което се състои в отделянето на себе си. И така, стигаме до извода, че същността на будизма е отхвърлянето на себе си.
