Съветските балистични ракети се развиха иприети в служба през 50-те, нарушават командването и политическото ръководство на западните държави днес. Отминаха десетилетия, много други, по-модерни системи заемат позиции на стартовите позиции отдавна, се разработват нови и медиите продължават да споменават думата "Скуд".
Ракетата R-11 Elbrus бе успешно пусната за първи път, стартирана през 1953 г., съветските въоръжени сили го получават през 1957 г. Според съвременните концепции устройството е много просто, главата не е разделена, контролните устройства са поставени между резервоарите на окислителя и горивото. Точността на удара остави много да се желае, което беше частично компенсирано от мощния експлозивен заряд и от факта, че неизгореното гориво създаде допълнителен вредоносен ефект.
Скоро това оръжие получи обичайното сиозначение SS-1 или "Scud". Ракетата е доставена в държави, които са били считани за приятелски и дори съюзни в началото на 50-те и 60-те години. Иран, Ирак, Египет, КНДР, Сирия, Либия, след като са получили най-новото оръжие по онова време, станаха собственици на тежък аргумент в спорове със съседите. И двата от Йемен (Север и Юг) се стреляха с съветски R-17 и R-11. Освен това инженерните кадри, отново обучени в мнозинството от тях в съветските университети, започнаха да модернизират, подобряват и проучват възможностите за организиране на производството на подобни собствени проби.
Какво е толкова ужасно за този стар и несъвършен Скуд? Ракетата стана толкова популярна в страни, които нямат висок научен и технически потенциал поради две основни причини.
Първият от тях е характерен за цялотоСигурност и надеждност на съветската военна техника. Севернокорейски комунисти, ирански фундаменталисти и египетски националисти успяха да разберат структурата на основните възли. Но това не беше основната причина.
Има няколко съвременни мостриОръжия, които биха били толкова тайни, колкото Скуд. Ракетата се транспортира на платформа, трудно е да се открие, но е още по-трудно да се свали. По време на операция "Пустинна буря", въпреки огромното въздушно превъзходство на военновъздушните сили на САЩ, те не успяха да унищожат нито един от ракетите на земята. С прихващането на летящи цели, нещата бяха по-добри, но не много. Комплекси "Патриот" застреляха около една от петте ракети, останалите преминаха коронки от противоракетната отбрана на Израел, Саудитска Арабия и Бахрейн. Понастоящем няма ефективен метод за сигурно унищожаване на Scuds.
Не се търси притежаването на ракетни технологиисамо нелегални държави, претендиращи за регионално лидерство, но също така и терористични организации. След оттеглянето на съветските войски от Афганистан, правителствените войски на страната получиха няколко комплекса "Елбрус". Талибаните иззеха това оръжие. Неговата по-нататъшна съдба е неизвестна, но, както добре известната пушка на Чехов, ракетата R-17 може да стреля един ден. В коя страна ще се случи това, кой ще натисне бутона "старт": кюрдски сепаратист, борец Ал Каида или афганистански муджахид?
Използването от руската армия на останалите "Scuds" с изтичащия период на съхранение по време на битките в Чечения разкри огромната надеждност на старата съветска технология. Нямаше нито един отказ.
