Васил Биков - съветски писател, всеотдаенмного от неговите произведения от трагичната история на СССР през Великата Отечествена война. В своята история „Знак на неприятности“, обобщение на която вече можете да прочетете, се разказва и за съдбата на хората, които трябваше да понесат ужасите на тези години. Писателят разказа за героизма на съветския народ, за силния характер на обикновена беларуска жена в известното му произведение.
Васил Биков през 1982 г. написа книгата „Знак на неприятности“. Обобщението на творбата ще запознае читателя с главните герои, сюжета, ще помогне да се анализира историята, да се направят изводи.
В първата глава на книгата се запознаваме със Степанида,който пасе кравата си на име Бобовка. Връщайки се назад, видя Янка. Това е селско момче, сирак. Той е глух и тъп, писателят говори за трагедията си малко по-късно.
Младият мъж пасе стадо крави. Виждайки, че е прекалено леко облечен и може да замръзне, състрадателната жена му обясни със знаци, че трябва да се прибере вкъщи за топли дрехи.
След известно време Янка се завтече назад, на неговатажената разбра жестовете, изражението - нещо се случи. Но колкото и човекът да се опита да й обясни, той не успя. Тогава Степанида остави животното си под надзора на Янка и тръгна в посоката, където той сочи.
Самата Степанида и съпругът й Петрок Богатка живееха нататъкстопанство, което се наричаше Яхимовщина. По това време Великата отечествена война вече е била в ход. Но докато жителите се държаха като в мирно време. Те добиваха зърно от колективните ниви, копаеха картофи, правеха запаси за зимата, грижеха се за добитък.
Немцев в деревне не было, поэтому жизнь была доста премерено, без много инциденти. Но този ден всичко се промени. Научаваме се за това от приказката „Знак на неприятности“. Обобщението на книгата ще разкаже за следващия момент.
Когато жената стигна до моста, видя, че около него се роят хора. Именно германците възстановиха реката, прекосявайки унищожените от партизаните партизани.
Пристигайки вкъщи, тя каза на съпруга си, че германците вътресело. Те започнаха да мислят заедно какво да правят сега. На първо място съпругът и съпругата скриха прасето, защото вражеските войници не биха стояли на церемония с него, а го хакнаха и изядоха. После помислили къде да скрият кравата, но не намерили изход.
Степанида искаше да отнеме и нещата на дъщеряФени, която учи в Минск преди войната, и намери сред тях писмо, че жена е предадена в колективното стопанство за събличане на лен. Петрок каза, че ще изгори тази награда, която беше подпечатана, но смелата жена отказа.
Обобщението на книгата „Знак на неприятности“ съдържа други събития, а именно пристигането на полицаи и германци в къщата.
Скоро полицаите дойдоха в къщата - Колонденок и Гуж. Казаха, че скоро ще пристигне важен немски шеф и заедно с охраната ще се настанят в къщата на Богатка. С това завършва третата глава.
Преминаване на „Знак на проблем“ в съкращение, краткосъдържанието не може да включва описания на селския живот, ежедневните дела на обикновените хора. Степанида беше постоянно заета с нещо: пасеше, доеше крава, хранеше пилета, прасенце. Биков описва как една жена нарязва трева в корито с котлет - приготвя пилешка бъркалка.
Тези точки показват, че тя е биладобра домакиня. По време на тази окупация Степанида разсъждава, че съпругът й не може да отблъсне полицията, тъй като няма мъжка твърдост и независимост.
Жената не се страхуваше от полицията, тъй като презирашетях. Тя не се страхуваше от нацистите, които избраха дома им за жилище. Когато наредиха на Степанида да изпие мляко за тях, тя го донесе, но много малко, като каза, че вече не е така. Тогава германците сами отидоха да доят кравата и разкриха измамата на жената. Но тя не се страхуваше. Отначало Степанида дори не разбрала, че за това германецът искал да я убие, но не можел да разгърне кобура. Тогава фашистът започнал да биче непокорната жена с верига от кобур, но тя упорито оцеляла това.
Васил Биков разказа за толкова проста, но смела и непреклонна жена в своята история „Знакът на мъката“. Обобщението стига до осма глава.
От тази глава научаваме за преживяванията на Петрук. Враговете изгониха него и жена му от къщата и сами се настаниха там с пълен комфорт. Двойката беше принудена да живее в плевня. Един ден Петрок, ставайки от солиден диван, излезе в градината и видя войниците да разклащат безцеремонно ябълковото му дърво. Един дори се качи на него. Отначало мъжът искаше да се оплаче от тях на сержантския майор, но после разбра, че това няма да доведе до никъде.
Неканените гости се обръснаха от второто ябълково дърво,започна да се разхожда по градината, безмилостно тъпчейки зеленчуци, които стопаните още не бяха успели да премахнат. След това варварите искали мляко. Собственикът отишъл да търси Бобовка, когото съпругата му оставила на паша.
Чувайки от съпруга си, че нацистите искат мляко,жената започна да дои кравата на улицата. Тя реши, че ще е по-добре да пусне млякото на земята, отколкото да вземе нашествениците. Убиха кравата, когато не можеха да получат от нея това, което искаха. Такъв тъжен момент е описан в книгата „Знакът на безпокойството“. Обобщението на работата преминава към следващата, девета глава.
Кравата не можа да бъде спасена, тогава Степанидаискаше да спаси поне прасе. Заедно с Янк те скриха животното в дупка на язовец. От същата глава научаваме, че смела жена си пробива през нощта там, където виси пушката на германския готвач и я удави в кладенеца.
След това нашествениците станаха още по-свирепи. Принудили Петрок да изкопае дупка под тоалетната за тях, но пристигналите полицаи казали на възрастния мъж да отиде и да копае картофи със съпругата си. Петрок не спази заповедта и офицерът го удари силно.
Но когато мъжът построи тоалетна, той беше похвален. За да отпразнува, той реши да помоли войниците да му върнат цигулката, която взеха. Първо му наредиха да свири за тях дълго време, след това дадоха инструмента.
В края на глава 11 Степанида научава, че Янка е убит ...
В дванадесетата глава героинята на историята си спомняпредвоенно време. Когато се установи съветската власт, беше решено да се ускори темпото на колективизация. На едно от заседанията на комбета (комисия на бедните) е взето решение да се отнемат Иван Гужов, чийто син по-късно става полицай за германците. Степанида се поколеба, но гласува против. Въпреки това с мнозинство глас беше решено да се освободи Гужов.
Но това не спря дотук. На една от следващите срещи беше решено да се освободят дори онези, които някога са използвали наета сила. Полицаят Василий Гончарик получи заповед да разсее семейството на булката си Анна. След това той се застреля. Полицаят беше по-големият брат на Янка, който стана глух и тъп на тригодишна възраст.
По това време много семейства страдат невинно. Те взеха почти всичко от тях и ги изпратиха заедно с малки деца в Сибир или други отдалечени райони на страната. Не всички оцеляха след това. Биков В. В. знаеше и разказа за тази славна част от историята на страната.
В глава 14 научаваме как Степанида и Петрок се ожениха. Те работеха във фермата на Адолф Яхимовски. Жената очакваше дете, скоро роди момче Федя.
След революцията земята е взета от богатите и дадена на бедните. Така младата двойка се сдоби с фермата.
В началото Степанида се радваше, че сега иматще има своя собствена земя, икономика, но тя се срамуваше, че го получават чрез нечие нещастие. Въпреки че Адолф Яхимовски продължаваше да живее в къщата си, а Степанида се опитваше да му помогне и да се грижи за него, старецът не оцеля от развръзката и се обеси.
Преди това Богатките намерили замръзнала чучулига ите смятаха, че това, както каза Биков, е „беда на беда“. Обобщението на книгата ще приключи скоро, но все още има да разкажем за най-важния и тъжен момент.
В следващите глави авторът продължава да говори за предвоенните спомени на Степанида, за продължаващото обезвреждане на кулаци.
Богатките изпитали много мъка по време на войната. Възрастен мъж беше принуден да отиде да построи мост. От тези произведения той се прибра едва доживял. Тогава гостуващите полицаи пребиха възрастната двойка, докато се опитваха да намерят луна в къщата си и помислиха, че няма да я върнат.
Петрок имаше бутилка, скрита в гората. Той тайно я завел, за да почисти раните на съпругата си, но Гуж отнел луната. Тогава Петрок вече не можеше да мълчи. Чувайки проклятия, адресирани до тях, немците го бият и го отвеждат.
След като жената усети, тя решиотмъсти на фашистите. Селянката чула, че някои от местните хора имат невзривена бомба. Тя го разменя за прасенце и го погребва. Полицаите разбрали за това и се опитали да влязат в затворената къща на Степанида. Тя, виждайки, че няма спасение, подпалва пещта, в която е била, и умира. С това приключва книгата и обобщението.
Степанида умря, тя умря, но враговете не успяха да разбият духа й, да се унижат, да победят. Заровена бомба ще ги направи страшни, тъй като може да взриви по всяко време.
Авторът показва, че дори слабият и послушен Петрок в края също не издържа на тормоза и започва да се бунтува.
Биков говори за тежкото положение на средните хораженена двойка. Читателите ги съжаляват много. Но те успяха да живеят достойно. Една обикновена беларуска жена показа чудеса на смелост. Тя олицетворява образа на селски героини, които направиха голям принос за победата над нашествениците! Вечна памет.
