Обобщение „Гараж на гарата“ A.S. Пушкин

Цикъл от романите на Белкин, написан от АлександърСергеевич Пушкин, съдържа няколко интересни и информативни истории. Едно от тези произведения е пазачът на гарата. Пушкин, кратко резюме на чието творчество ви позволява да видите таланта на големия писател, тази история посвети трудната съдба на всички рейнджъри на гарата, както и подчерта отношенията между родители и деца.

Историята започва с историята на автора зазлощастната съдба на всички настойници на руските гари, по които всеки пътник извежда раздразнението си, изисква невъзможното и непрекъснато е груб и тези нещастни хора трябва всички да търпят и да се отдадат на гостите. Следва разказ за конкретна личност, чието име е Самсон Вирин. Резюме „Станция на гарата“ отвежда читателя до началото на 19 век, където се развиват основните събития.

Разказвачът по някакъв начин беше хванат на пътя от лошото време итой реши да спре на най-близката гара. Той помоли собственика за разрешение да се преоблече, да пие чай и да седне от дъжда. Стопанката се оказа добронамерен мъж, той живееше с красивата си дъщеря, която по това време беше на около 14 години, името й беше Дуня. Момичето беше заето с домакинската работа, нареди масата. Гостът, заедно със собственика и Дуня, обядваха, на масата имаше случаен разговор, след което конете бяха предадени, а разказвачът, сбогувайки се с новите си приятели, си тръгна.

Обобщение на гаратаотвежда читателя няколко години напред, когато разказвачът отново преминава през същата провинция и решава да се обади на стари познати. Той намира само гледача, превърнал се от добронамерен човек в мрачен и мърляв старец, хижата му е станала разрушена и поддържана. Човекът мълчеше само за всички въпроси за Дуна, но успя да поговори през чаша с удар.

Резюме „Старшина“разказва, че преди три години на гарата пристигнал млад хусар. Отначало се ядосал и веднага поискал коне, но като видял красивата Дуня, се успокоил и останал да обядва. Тогава неочаквано той си легна и лекарят извика предписано абсолютно спокойствие за него. Дъщерята на гледача се грижеше за него. След като се възстановил, хусарът се приготвил да се прибере и, като тръгнал, поканил Дуна да я доведе в църквата. Резюме „Старшина“ няма да покаже всички чувства на баща, който разбра, че дъщеря му е била отвлечена.

Самсон заминал за Петербург в търсене на Дуня.Намерил хусара, но той казал, че той обича момичето, тя ще се оправи с него. За да може баща му да се отърве от тях, той дори предлагал пари, но стопанинът ги изхвърлил. След известно време Самсон проследи къде живее дъщеря му. На срещата Дуня припаднала, а хусарът просто го изкарал през вратата. След това бащата вече не прави опити да върне дъщеря си.

Обобщение „Старшина“отвежда читателя още няколко години напред, когато разказвачът отново минава покрай познатата станция. Старият настойник вече го няма, момчето, което се настанило в къщата му, каза, че Самсон почина преди година. Една красива дама с три деца дойде на гроба му, плачеше много и раздаваше щедра милостиня на всички и нареди молебен в църквата. Разказвачът разбра, че именно Дуня изпитва огромна вина пред баща си, че го напуска и не го посещава, когато той е още жив.

Пушкин в разказа "Старшина" повдигнатемата за „малкия човек“, за да може читателят да разбере съдбата на обикновените хора, да се задълбочи във вътрешния им свят, да познае душата на тези нещастници. Дори и такива незначителни, изглежда, личности са достойни за състрадание и разбиране.