Един от представителите на Mlechniks е гъбата на serushka(официалното име на Lactarius flexuosus) - се среща често в иглолистни и смесени гори. Счита се условно за ядене, т.е. може да се консумира след продължително накисване и по-нататъшна обработка. По тази причина гъбата на Серушка не е много популярна. Събират се в последния завой, когато нищо друго не идва на феновете на "тихата лов".
Шапката в гъбата е малко изпъкнала отначалоправ, а по-късно става фуния-форма, с туберкуло в центъра. Един внимателен събирач на гъби вероятно ще забележи концентрични пръстени на лилаво-сив капак. Пулпата е бяла, гъста, еластична, с пищен бял сок, горчив за вкуса. Средните серушки (лявата снимка) рядко растат с диаметър повече от 10 см.
Кракът е разположен в центъра.Неравните ръбове на капачката понякога го покриват. Височината на гъбичките е само 4-8 см. Младото фетално тяло е гъста, по-късно става свободно и съдържа вътрешна малка кухина. Плочките са рядкост, дебел, жълтеникав оттенък, преминават плавно към капака.
Особеният горчив сок, който се съдържа в гъбата, губиНеговият вкусен вкус след продължително лечение. Според вкусовите си качества гъбата на Серушка е малко по-ниска от скърца, но надминава черната гъба. Тя е около едно ниво с лунички, а тези гъби изглеждат много сходни.
Плътният пулп практически не е специаленвкус, но за гъбата категория 4 не е необходимо. За допълване на асортимента за гъби serushka е идеална възможност. Благодарение на хранителната пулпа и плътната структура, гъбата се използва като пълнител за приготвянето на първата и втората ястия.
Потопете се в осолена водаза няколко дни периодично променя цветната вода до нов солен разтвор. Други начини на обработка са отвари, марината, преработка в хайвер. Можете също така да вари и да изпържите грудките, но след готвене водата се източва и гъбите се измиват.