Рибите се издигат от главата: значението и произхода на поговорката

Да подчертая, че атмосферата във всекиколективът зависи от личността и поведението на лидера, те казват известната на всички фраза: „Рибата гние от главата“. Поговорката съществува не само на руски, но и на почти всички езици на света.

Произходът на метафората

Има няколко версии на произхода на товаотчети. Най-често се приписва на древногръцкия учен и писател Плутарх, който е живял в края на І-началото на II век от н.е. Предполага се, че изразът "рибки от главата", чийто смисъл първоначално имаше фигуративен смисъл, се намира в обема на древния философ "Сравнителни биографии". В тази работа Плутарх даде характеристики на изтъкнати личности от своето време - гръцки и римски политици, владетели и генерали.

В проучвания, проведени от чуждилингвисти, се твърди, че фразата "риба гние от главата" е спомената за първи път в литературата на XVII век. Според проф. Волфганг Мидер, авторът на книгата „Значението на притчите: от традиционната мъдрост до прословутите стереотипи“, появата на поговорка, която звучи буквално като „миризмата на гниеща риба започва да се разпространява от главата“, датира от 1674 г. Изразът е споменат в трактат, озаглавен „Доклад за пътуванията до Нова Англия“. Средновековната значимост на метафората имаше и алегорична интерпретация: проблеми в екип от хора, обединени от някаква обща причина, възникват по вина на шефовете.

Вярно ли е това твърдение по отношение на биологията?

Отваряйки училищния учебник по природни науки, можетепрочетете, че рибата, като повечето живи същества, има мозък. Този орган обаче е много слабо развит, поради което поведението на студенокръвните обитатели на реки и морета се основава на безусловни рефлекси. Ако мислите за буквалното значение на израза „рибата гние от главата“, тогава можем да предположим, че при умрелите кръстоносци или щуки мозъкът започва да се разлага първо.

Но това далеч не е така.Всеки познавач на анатомичната структура на рибата ще каже: гнилостни процеси протичат в червата, тоест в частта от рибния труп, населена от бактерии и микроби, които влизат в тялото с храната. Наистина, застоялата риба е лесно разпознаваема по подутия корем и омекотената кожа, през която се виждат реберни кости. Грешно ли беше древногръцкият философ и средновековните пътешественици сбъркаха след него, твърдейки, че рибата гние от главата?

Народни наблюдения

Гражданите, свикнали да купуват риба в магазинитевече изкормени или прясно замразени, може би не е известен начин да се определи качеството на този полезен продукт. Любителите на риболова и опитните домакини, които предпочитат да купуват шарани и платика на пазара, знаят, че свежестта на рибата може да бъде разпозната много преди рибеното коремче да започне да набъбва.

За да направите това, просто вдигнете капаците на хрилете иинспектирайте дихателната система. Червени и розови хриле - доказателство, че рибата е била уловена не по-рано от един или два дни. Белият и още повече сив цвят на хрилете показва стареенето на продукта. Често изпод капаците на главата на риба, започваща да се влошава, можете да хванете фина, но по-скоро неприятна миризма.

Спомнете си, че в съчиненията на Плутарх и по-късновариациите на израза „рибата гние от главата“ звучи като „рибата започва да мирише отгоре“. Въз основа на това валидността на това твърдение става очевидна. Спокойно можем да кажем, че няма разминаване между буквалното и преносното значение на поговорката.