Грамматика российского языка содержит сотни правила и още повече изключения от тях. Поради тази причина, само малцина са в състояние да научат всичко и да го направят на практика. Повечето от нас от времето на уроците по правопис не забравяйте, че за да определите как да кажете една или друга противоречива гласна дума в една дума, можете да я откажете (или да вземете един корен), така че стреса да падне върху нея. Какво обаче се случи с особено проблематични термини? Например, като например съществително с чуждестранен произход "мозайка" (или "мозайка")? Всъщност, в този случай спорът е за това, което писмо да напише в основата на думата. Да намерим отговора на този въпрос, както и да научим за тълкуването и произхода на съществителното.
Прежде чем разбираться с правописанием любого термин, винаги си струва да се ориентирате дали принадлежи към родния руски речник или е взаимстван. При втория вариант е много вероятно изписването на въпросната дума да е традиция, която не може да се обясни с правилата на руския език и този случай просто трябва да бъде запомнен.
Някои заеми обаче са вече няколкостотин години и те са толкова познати на всички, че не всеки може да разпознае чужди имена в тях.
Чтобы легче это было делать, стоит узнать одну особеност на източнославянските езици. По време на тяхното формиране им липсваше концепцията за зяпване (присъствието на няколко гласни в близост), тъй като всички срички бяха отворени (започва с съгласна и завършва с гласна).
Исходя из того что в рассматриваемых проблемных По отношение на „мозайка“ и „мозайка“ съществува вероятността да пропуснете „ай“ (ако го напишете чрез „и“), можем да приемем, че не се отнася за родния славянски речник. Така че, трябва да проверите неговия правопис в речника.
След като отворите всяко езиково фолио, можете да откриете в него, че това съществително име е наистина с чужд произход и се изписва с буквата „и“.
И друг вариант: „мозайка“, не се използва в руския език при никакви условия и такъв правопис според съвременните правила за граматиката винаги е грешка.
За да разберете причините за спора относно писането на разглежданото съществително, струва си да знаете неговото тълкуване и историята на появата на славянските езици.
Значението на думата "мозайка" стана известно на земятаРус с приемането на християнството през X век. Всъщност, заедно с новата религия в страната, възникна необходимостта от изграждане на храмове за нейните привърженици. Гърците са били считани за най-квалифицираните майстори в онези дни и те са донесли със себе си традицията да украсяват шарки от цветни парчета камък, смолт или керамични плочки, известни днес като мозайки.
Скоро славянските майстори също научиха този занаят и традицията да се използват такива дизайнерски техники за декориране на църкви е утвърдена сред славяните от векове.
Заслужава да се отбележи, че за разлика от древните гърци иРимляни (декорирайки по този начин не само религиозни сгради, но и техните къщи), в Русия този метод се практикува главно само за украса на църкви.
Едва след разпадането на Царска Русия (формирането на СССР) и началото на антирелигиозната кампания, мозайката се превръща в елемент на дизайна на обществени сгради във всички съседни територии.
В същия период за детското творчество започват да се произвеждат комплекти от пластмаса, наричани още „мозайка“. Между другото, те са много популярни днес.
Как въпросът за написването на това съществително име (мозайка или мозайка) е свързан с периода на появата му в славянските езици?
Факт е, че този термин, подобно на самата форма на изкуството, е заимстван чрез посредничеството на гръцкия език, на който изглежда μωσαϊκό и се произнася с "у".И като се има предвид, че в старославянския няма явен феномен, нов термин за изслушване можеше да бъде написан „мозайка“. Между другото, това се доказва от факта, че в българския език - все още се използва подобна версия на „мозайка“. Да, и на украински думата се произнася и със звука [th] - „mosaic“ (дифтон „“), след като публично означава два звука [th]).
По време на реформите на Петър I става Руската империяфокус върху Европа. През този период в руския език се вливат огромен брой нови термини с чужд произход. Най-вероятно по това време нормата за правопис на въпросния термин е „адаптирана“ към европейската (базирана на латински и италиански правопис и звук) - тоест с „и“. Тя съществува днес и не само на руски, но и на беларуски, полски, чешки и повечето други славянски и неславянски езици.
Въпреки това хората очевидно са запазили спомени за съществуването на „мозаечната“ норма, следователно някои хора все още правят грешки в това съществително име.
След като разбрах как:мозайка или мозайка, струва си да се изясни кое правило управлява правописа му. Това съществително име се отнася до специфичен вид терминологични термини, правилността на които се проверява с помощта на правописен речник.
Но в този конкретен случай, ненапрегнато „и“ може„Манифест“, като изберете прилагателното прилагателно „мозайка“. В него стресът се прехвърля на "проблемното" писмо "и". Обикновено този метод не се използва за изписване на корените на думи с чужд произход.
След като разгледа как и защо се пише съществително„Мозайка“, струва си да се знае коя сричка е подчертана в нея. Факт е, че различните езици използват различни опции. В руски шок обаче буквата „а“ във втората сричка.
