Той, без съмнение, може да се нарече баща на руската наука и култура. Във всяка индустрия, в която работи Михаил Василевич, той успява да остави своя светъл белег и да внесе много велики открития в света.
Различен от връстниците си с вродени знания, в ранна възраст той се научил да чете и пише.
На 19 години един млад мъж отива в Москва и,представяйки се за гостуващ благородник, той се записва като студент в Славяно-гръцко-латинската академия, където впоследствие получава добра теоретична подготовка и перфектно владее латински. След това, през 1736 г., той е преместен в Академичния университет в Санкт Петербург, откъдето с течение на времето ще бъде изпратен в Германия, за да изучава минното дело и металургията. М. Ломоносов продължава образованието си във Фрайбург, където започва да подобрява знанията си на практика.
На протяжении своей научной деятельности он смело защити интересите на народа и поиска образованието да стане достъпно не само за висшата класа, но и за селячеството. По инициатива на Михаил Василиевич в Москва е създаден университет, който и до днес гордо носи името на основателя.
Михаил Василиевич направи значителен принос заразвитие на лингвистиката. Въпреки потапянето си в специални знания, той намери време за филологически трудове. След завръщането си в Русия, през 1757 г. той публикува първата руска граматика, където разкрива ортоепичните и граматическите норми на езика въз основа на наблюдения на живата реч. Важно е да се отбележи, че първият, който стигна до описанието на граматическите особености на руския език, беше Ломоносов. Като лингвист той направи това от научна гледна точка, той беше и първият, който разгледа понятията морфология, синтаксис и словообразуване. Въз основа на неговата „Руска граматика“ за първи път са публикувани учебници по руски език.
Ломоносовым был также внесен огромный вклад в развитието на реториката. Ръководството му за красноречието беше първата по рода си книга на руски език. Той също така създаде класификация на частите на речта, разгледа въпроси на правописа и пунктуацията, преведе на руски много научни термини.
Значителен принос за развитието на руския език иЛитературата допринася с произведения на Ломоносов. Като лингвист той се тревожеше за развитието на езика, систематизацията на неговите граматически, ортоепични и стилистични особености. Благодарение на Михаил Василиевич беше проведена важна реформа във връзка с руския литературен език и системата за версификация, която е оцеляла и до днес.
Като лингвист той говори за руския език като за голямо предимство. Михаил Василиевич е първият, който започва да изнася академични лекции на родния си език.
Он стремился обогатить литературный язык, сделать неговата достъпна, разбираема и в същото време уникална. Ще считаме Ломоносов за лингвист. Накратко за филологическите достойнства на този велик човек, сега говорим.
Основната заслуга на Ломоносов е създаването насолидна почва за формирането на нов руски език. Известното произведение на Михаил Василиевич, озаглавено „Руска граматика“, което излезе през 1755 г., също е свързано с неговото развитие. Съставянето му е наистина най-голямата заслуга, която Ломоносов донесе. Като лингвист за първи път в руската граматика се опита да направи разлика между такива понятия като руска и църковнославянска.
Изолирайте всеки език, разпознайте го напълнонезависим по отношение на другия - този принцип се е придържал от Ломоносов в работата си. Като лингвист той разчита на определени научни методи, които му помагат да разграничи точно руския и църковнославянския език. Това послужи като достоен старт за по-нататъшното развитие на руската литература. Като лингвист Ломоносов въз основа на проучвания на характеристиките на езика: той взема дълъг списък от думи или фрази, сравнява ги и ги сравнява помежду си. И тогава, въз основа на получените резултати, направих съответните заключения.
Изследователските методи на Ломоносов, които не са претърпели съществени промени, са в основата на науката и до днес.
Въз основа на техните изследователски техники, великитеруският реформатор пусна теорията за „трите спокойствия“, която намери пряко приложение при създаването на нов литературен език. Михаил Василиевич установи общ принцип на взаимодействие между различни стилове и жанрове в лингвистиката. Всяко „спокойствие“ се характеризираше със своята непосредствена област на приложение. Ломоносов използва теорията си, за да опише стилистични процеси в езика. Като лингвист той следва пътя на постоянното съчетаване и усвояване на красивото и ценното, което е и в двата езика.
Така се приписваше „високото спокойствие“думи, които са били използвани за създаване на всякакви оди, песни, стихове, речи или тържествени речи. Този стил с право може да се счита за величествен. Думите на такова спокойствие обаче бяха изключително рядко използвани от хората в ежедневната реч, но грамотен човек можеше да ги разбере.
„Средно спокойствие“ е писаносатирични пиеси, иронични приятелски писма или исторически писания. Характеризира се с преобладаване на рускоезични думи с рядко добавяне на славянски.
"Ниско спокойствие" е пълно с руски думи,които не са на славянския език. С негова помощ се създават комедии, песни, описания на „ежедневни дела“. В този стил се даваше предпочитание на руски, често срещани думи.
Целият патос на горната теория на Ломоносов се характеризира с необходимостта да се признаят правата на руския език и литература.
Говорейки за него като за изключителен филолог, човек не можеда не говорим за литературни заслуги. В края на краищата Михаил Василиевич се занимаваше с изучаването на всякакви теории с по-нататъшното им приложение на практика на равна основа с други науки.
Докато е в Германия, той пише есе занерешени въпроси по отношение на руската версификация. В това писмо той внася своите изменения в реформата на Тредиаковски, разширявайки я с нови поетични измерения, като анапест, дактил и амфибрахиум. За разлика от други поети от онова време, той не пренебрегва използването на различни рими в своите произведения. Втората част от писмото му е ода за залавянето на Хотин, която великият реформатор посвещава на героизма на руската армия. То се различаваше значително от произведенията на неговите предшественици.
През годините той публикува още едно есе, където установява споменатата вече теория за „трите спокойствия“. Впоследствие той намира приложение при формирането на нов литературен руски език.
Ломоносов направи ценен принос в руската наука. Той говори за езика като голяма ценност на хората, неговото вечно наследство. Михаил Василиевич беше сигурен, че руският език е много богат и многостранен, че винаги можете да намерите необходимите думи в него, за да обозначите определени термини или понятия.
Реформаторът се бори за чистота и съвършенстворуския език, опитвайки се да го освободи от „чуждостта“. Следователно той или буквално е превел концепцията на руски, или просто е избрал еквиваленти, подходящи за нея. Благодарение на учения думи като енергия, величина, частици, опит, бързо се утвърдиха в руската терминология. Михаил Василиевич Ломоносов се отличаваше с изключителна смелост, постоянство и безкрайна изобретателност при създаването на научна терминологична база. Като лингвист той направи огромен принос чрез установяването на рускоезични терминологични концепции.
На първо място, Михаил Василиевич Ломоносов, катоРуски лингвист, беше възмутен от злоупотребата с чужди думи в литературата или в ежедневието. Той беше ядосан до сърцевината на благородниците, които едва като се научиха да разбират няколко думи на френски, веднага започнаха да ги вмъкват, където им харесва. Ломоносов посочи, че безцелното възприемане на думи от чужд произход представлява опасност за компетентното образование на националната култура. С оглед на това той призова да почита красотата, многостранността на родния език и да се съпротивлява на онези, които въвеждат "тези неприличности" в него.
Работите на Ломоносов като езиковед и известенреформатор и до днес намират приложение в научната дейност. Този велик човек пръв оцени дълбочината, богатството, мощта и уникалността на руския език. В своите произведения Михаил Василиевич Ломоносов говори за литературата като изкуство на словото.
Той направи много стъпки във формирането на нов литературен език и очерта перспективите за по-нататъшното му развитие.
Михаил Василиевич служи за доброто на хората. По негова идея е основан университет в Москва, който днес е световно известен. Той също така успя да създаде терминологична база, обогатяването на която, следвайки Ломоносов, беше извършено от известни руски учени от следващите десетилетия. Точно това беше Ломоносов, руски лингвист. И до днес си спомняме този велик човек и използваме неговите произведения.
