Честотата на звука и ефекта на Доплер
Интересен феномен, свързан смагнитуд, се нарича доплеров ефект (по името на пионерския учен). Това може да се види при примера на светлинните вълни, но скоростта на разпространение на светлината е много висока (около 300 хиляди километра в секунда), което го прави много трудно да се наблюдава в ежедневните условия. И скоростта на разпространение на звукови вълни е много по-ниска. И така, какъв е ефектът на Доплер? Представете си, ако сте на пътната страна на магистралата и към вас ще стигнете кола с работеща сирена, която се приближава от далече. Когато е още далеч, ревът на сирената ще ви звучи глух. Това означава, че честотата на звука е ниска. Но когато се приближава, тя ще нараства все повече.
Стойност на ефекта
Не трябва обаче да предполагаме ефекта на Доплере някакъв сух факт от света на електродинамиката. Това познание е широко използвано в съвременните радари на звука, които се основават на измерването на честотите на вълните. По същия начин, пътната полиция определя скоростта на автомобилите и други съответни услуги - скоростта на самолета, потока от реки и т.н. По този принцип работят и аларми за сигурност, които реагират на движението в стаята.
Откриването на Едуин Хъбъл
Но вероятно най-значимото откритие,свързани с това, е законът на Хъбъл. През 1929 г. американският астроном Едуин Хъбъл изпраща своя телескоп до звездното небе. Гледайки далечните галактики, той откри нещо интересно. Много от тези галактики бяха обвити в ореол с червена мъгла. Тъй като звукът на отдалечения обект ни се чува по-високо, така че цветът на отдръпващото се тяло се появява на човешкото око червеникаво. Това буквално означаваше, че галактиките са отлетяли от нас. Интересно е, че колкото по-далеч е галактиката, толкова по-бързо тя е премахната. Това наблюдение до голяма степен допринесе за идеята за разширяващата се вселена и Големия взрив, който беше най-популярен сред съвременните астрофизици, като начало.