В любом языке существуют фразеологизмы, понимание стойностите на които създават много проблеми на чужденците. За да ги преведете, трябва да потърсите аналози на други езици. Като пример, нека разберем значението на фразеологията „оръдиен фураж“. В допълнение, ние разглеждаме неговата история и какви опции има тази идиома на други езици.
Тази фразеология в съвременния свят се наричавойници, чийто живот абсолютно не се оценява от ръководството. Такива хора често се изпращат в бойни мисии с голяма вероятност за фатален изход. Освен това такъв финал обикновено е известен на тяхната команда.
Освен военните, в съвременния свят идиома"Cannon фураж" също често се използва от геймъри (играчи в компютърни игри). Затова наричат слабите, но многобройни герои, които не съжаляват да изпратят на врага за клане, за да го отслабят или да отвлекат вниманието.
Освен във военното дело и компютърните игри, идиомът „оръдийно месо“ се използва и в шаха.
В тази древна и сложна игра всички се наричат такаосем пешки. Те получиха подобно име поради факта, че по време на играта те са по-често жертвани от другите. Това се прави, за да се спестят по-мощни фигури или да се надхитри противника и да се атакува неговия крал. Само едно нещо ме радва в тази ситуация: въпреки че пионките са пушечно месо, те са единствените от всички фигури, които имат възможност да получат способностите на кралицата.
Идиомът „пушечно месо“ не се отнася за изконно славянския идиом, като например „поставете зъбите си на рафта“ или „бийте палци нагоре“. За първи път се появява на английски през 16 век.
Прародител на този израз може с право да се счита Уилям Шекспир. Именно той за пръв път използва този израз в историческата си пиеса „Хенри IV“.
Един от героите му, говорейки за обикновени войници,каза следната фраза: храна за прах (буквално преведено като "фураж за барут"). Възможно е този израз да се е използвал преди Шекспир, но именно той притежава първото му писмено споменаване.
С лека ръка на британска класика, товафразата е станала много популярна не само в родината му, но и далеч извън нейните граници. Идиомът обаче попада в руския и други славянски езици благодарение на френския писател Франсоа дьо Шатобриан, който е живял почти двеста години след Шекспир.
По това време дойде на власт от дъното -Наполеон Бонапарт, което беше негативно прието от феновете на монархията, към които принадлежи Шатобриан. Затова писателят написа много остроумна брошура, в която критикува наполеоновския режим.
По-специално, тази работа е язвителнакритикувана беше военната политика на бъдещия император и пренебрегването му към живота на собствените му войници. Твърди се, че Наполеон се отнасял към тях като към „суровини и оръдие“.
Тъй като великият командир имаше много врагове, тази брошура скоро след публикуването стана много популярна, като самия израз.
За справедливост трябва да се отбележи, че вв действителност Наполеон имаше феноменална памет и познаваше по име почти всеки войник. Въпреки това, поради огромния брой войни, които той води, военните наистина умираха много.
Струва си да се помни, че въпреки войната на Франция сРусия през 1812 г., повечето от руските благородници говореха френски по-добре от родния си език. Така каустичният, но прецизен израз на Шатобриан скоро стана популярен сред руснаците и здраво закрепен в този език, съществуващ в него днес.
Ако се опитате да преведете фразата "cannon fodder"чрез всеки онлайн френски речник получавате израза fourrage au canon. Французите обаче всъщност не казват това, тъй като имат свой собствен идиом: chair à canon.
Британците в миналото (дори при Шекспир) са използвали фразеологичната единица храна за прах. Но днес те използват различен израз оръдие.
Поляците наричат „оръдейно месо“ по този начин: mięso armatnie. Украинците казват „гарматно месо“, белорусите - „гарматно месо“.
Също така разглежданата фразеологична единица е името на популярна компютърна игра, издадена през 1993 г.
В основата си неговият жанр може да се определи като стратегия с елементи на действие.
Тази компютърна играчка беше хубавапопулярен сред деца, юноши и дори възрастни през деветдесетте години, така че още много години излиза неговото продължение и допълнения (последното датира от 2011 г.).
Тази игра получи толкова необичайно имепоради неговите характеристики. За разлика от други, в първата си версия всеки играч имаше възможност да избира измежду 360 новобранци. Освен това всеки от тях имаше уникално име и способности. В случай на смърт, информация за него се записва в така наречената „Зала на паметта“. Тоест, всъщност, подобно на пионките в шаха, пушечното месо в Cannon Fodder може не само да оцелее, но и да постигне успех в кариерата си.
В следващите версии на играта такава сложна технология беше опростена и коригирана.
