ортоепия наречена съвкупността на всички норми за произношение влитературен език, както и отделен раздел от лингвистиката, който изучава функционирането на тези норми. Orthoepy като раздел дава препоръки относно произношението на различни звуци, звукови комбинации, граматични форми, думи, заимствани от други езици.
Говорен език се основава на понятия катопроизношение и стрес. Много често те не се отразяват правилно в писмото, затова е важно да знаете как да произнасяте думите в литературния език, още повече, че устната реч се развива много бързо и е по-широко разпространена. Не е тайна, че през последните години хората започнаха да четат и пишат по-малко и да говорят и слушат повече.
Основният проблем е, че съществуващите ортоепични норми често се нарушават. Какво предизвика тези грешки? Нека разгледаме по-подробно тези грешки и правила, които ще помогнат да ги избегнем.
Орфоепични норми на руския книжовен езикрегулират правилното произношение на звуци в различни фонетични позиции, с други звуци, в определени граматически форми и самостоятелни думи. Отличителна черта на произношението е еднаквост. Грешки от ортопеичен характер могат да повлияят негативно на възприемането на речта от слушателите. Те могат да отвлекат вниманието на събеседника от същността на разговора, да причинят неразбиране и досада. Ортопеено-съвместимото произношение улеснява процеса на комуникация и го прави по-ефективен.
Ортопедични норми определя фонетичната система на езика. Всеки език се характеризира със своите фонетични закони, регулиращи произношението на звуци и думи, които създават.
Основата на руския литературен език еМосковският диалект обаче в руската ортоепия прави разлика между т. Нар. „По-млади“ и „висши“ норми. Първият отразява отличителните черти на съвременното произношение, вторият обръща внимание на старите московски ортоепични норми.
Основни правила за произношението
На руски език са ясно изразени само тезигласни, които са подчертани: градина, котка, дъщеря. Тези гласни, които са в ненапрегнато положение, могат да загубят яснота и яснота. Това е законът за намаляване. И така, гласната „о” в началото на думата без стрес или в предварително подчертани срички може да бъде произнесена като „a”: от (a) rock, to (a) ron. В ненапрегнати срички на мястото на буквата „о” може да се издаде неясен звук, например, като първата сричка в думата „глава”.
Гласният звук „и“ се произнася „s“ след предлог, твърд съгласен или когато двете думи са комбинирани заедно. Например „педагогически институт“, „смях и сълзи“.
Що се отнася до произношението на съгласни, торъководени от законите на зашеметяване и асимилация. Озвучените съгласни, стоящи пред тъп звук, са зашеметени, което е характерна черта на руската реч. Пример е думата „стълб“, последната буква от която е зашеметена и произнасяна като „n“. Има много такива думи.
В много думи вместо звука „h”, „w” (думата „какво”) трябва да се произнася, а буквата „g” в окончанията да се чете като „c” (думите „моя”, „никой” и други).
Както бе споменато по-горе, ортоепичните нормизанимавайте се с произношението на заети думи. Обикновено такива думи са подчинени на нормите в езика и само от време на време могат да имат свои собствени характеристики. Едно от най-често срещаните правила е да се омекотят съгласните преди е. Това е очевидно в такива думи като "способност", "сметана", "палто" и други. Освен това в някои думи произношението може да варира („декан“, „терор“, „терапия“).
Ортопедични норми - Това са и нормите за заявяване на стрес, който не е фиксиран в руския език. Това означава, че в различни граматически форми на думата стресът може да се различава („ръка” - „ръка”).
помня правилната реч е ключът към успеха, Необходимо е постоянно да се усъвършенства и развива. По-добре е още веднъж да погледнете в орфоепичния речник, отколкото постоянно да правите елементарни и нелепи грешки в произношението или стреса. Говорете красиво!
