Теорията на знанието е учение за процеса.натрупването на нови знания и как човечеството разбира света около нас и причинните взаимоотношения, действащи в него. Никой не се съмнява, че от поколение на поколение предаваме все повече знания на нашите потомци. Старите истини се допълват от нови открития в различни области: наука, изкуство, в сферата на ежедневието. По този начин познанието е механизъм за социална комуникация и приемственост.
Но, с другой стороны, множество концепций, изразени от уважавани учени и привидно неизменни, след известно време показаха своята непоследователност. Спомнете си поне геоцентричната система на Вселената, която беше опровергана от Коперник. Във връзка с това възниква естествен въпрос: можем ли да сме напълно сигурни, че знанието ни за битието е вярно? Теорията на знанието се опитва да отговори на този въпрос. Философията (или по-скоро нейният раздел, изучаващ този въпрос, гносеологията) разглежда процесите, протичащи в разбирането на макрокосмоса и микрокосмоса.
Тази наука се развива по същия начин като другите.клони, влиза в контакт с тях, отнема нещо от тях и от своя страна връща. Теорията на знанието си поставя доста трудна, почти неразрешима задача: да разбере човешкия мозък точно как действа. Тази дейност донякъде напомня за историята на барон Мпнхаузен и може да се сравни с известния опит да се „вдигне от косата“. Следователно въпросът дали знаем нещо за света е неизменна, както винаги, има три отговора: оптимистичен, песимистичен и рационалистичен.
Теорията на знанието неизбежно е изправенапроблемът с теоретичната възможност за познаване на абсолютната истина и следователно трябва да мисли за критериите за идентифициране на тази категория. Съществува ли изобщо, или всички наши идеи за нея са относително, променливи, непълни? Оптимистите вярват, че нашите познания не ни разочароват. Хегел, най-видният представител на тази тенденция в епистемологията, твърди, че съществото неизбежно ще се отвори пред нас, за да ни покаже нашето богатство и да им позволим да го ползват. И напредъкът на науката е явно доказателство за това.
Тази гледна точка се противопоставя на агностиците.Те отричат възможността да бъдат познаваеми, твърдейки, че разбираме света около нас с нашите усещания. По този начин когнитивните изводи за нещо са само предположения. А теорията на знанието не знае какво е истинското състояние на нещата, тъй като всички ние сме заложници на нашите сетива, а предметите и явленията ни се разкриват само във формата, в която техните образи се пречупват в призмата на нашето възприемане на реалността. Понятието агностицизъм най-пълно се изразява в епистемологичния релативизъм - доктрината за абсолютната вариабилност на събития, явления, факти.
