Реформацията в Европа еобществено-политическо и религиозно движение, което доведе до скъсване с Католическата църква и създаване на принципно ново догматично учение. Освен това този етап доведе до преразпределение на собствеността върху земята, създаване на класа на така нареченото ново благородство и като цяло промени културния облик на редица западноевропейски страни.
Началото на реформацията в Англия вече беше продължениевъзникващи тенденции в други държави от Западна Европа. Факт е, че в Германия в началото на 16 век учението на Мартин Лутер е широко разпространено и е създадена нова лютеранска църква, която е значително различна от католическата. Редица историци са склонни да смятат, че подобни промени са имали дълбоки социално-икономически причини. Факт е, че в разглежданата епоха манастирите и църквата са били най-големите феодални земевладелци, а буржоазията и разрастващото се средно и малко благородство са били заинтересовани да получат земи. Царската власт, нуждаеща се от тяхната подкрепа, предприела редица сериозни мерки за конфискуване на манастирския и църковния имот и ги предала на своите съмишленици.
Трябва да се вземе предвид началото на реформацията в Англияв рамките на характеристиките на неговото социално-икономическо, политическо и културно развитие. Тази страна беше първата, която тръгна по пътя на активното капиталистическо развитие. Именно тук започна активното въвеждане на машини в производството, изобретяването на различни технически устройства, които доведоха до бързото развитие на промишлеността, търговията. Затова много рано в държавата се образува слой от буржоазията и предприемачите, които се интересуват от обогатяване и реализиране на печалба.
Тази нова идеология получи много широкоразпространи и дори впоследствие намери подкрепа от кралската власт. Друга причина, която допринесе за такава голяма промяна, е фактът, че абсолютизмът никога не е бил развит в тази страна. Началото на реформацията в Англия трябва да бъде свързано с последния факт: тук царете особено се нуждаеха от подкрепата на буржоазията и новото благородство, които се превърнаха в основна икономическа и социална сила, за да не бъдат игнорирани.
Началото на реформацията в Англия се отнася до първотополовината на 16 век. Именно по това време предпоставките за радикални промени във всички сфери на живота вече бяха достатъчно узрели. Тук обаче трябва да се отбележи, че в други европейски страни формирането на нова църква вече е започнало, въпреки факта, че католическите власти предприемат сериозни мерки за нейното потушаване. Реформацията започва при новия цар на династията Тюдор. Хенри VIII, като се възкачил на престола, първоначално подкрепил католицизма и дори написал специален памфлет на папата в защита на тази вяра. Смята се обаче, че авторството е номинално и че текстът принадлежи на най-близкия му асистент Томас Море. Освен това кралят се оженил за Катрин Арагонска, която била леля на свещения римски император Карл V. Той провежда политика на сближаване с католическа Франция: накратко, началото на неговото царуване бе белязано от подкрепата на католицизма. Въпреки това, много скоро Хенри VIII рязко промени курса, което беше причинено от сериозни промени в социално-икономическото и политическото развитие.
Вече беше посочено, че страната е узряладълбоки и сериозни предпоставки за промени във всички сфери на живота. Буржоазията и новото благородство искаха да получат земята на манастири и църкви, което всъщност послужи като тласък за преврата. Началото на реформацията в Англия, чиято дата обикновено се отнася до 1534 г., обаче е свързано с външен фактор. Факт е, че кралят е искал да се разведе със съпругата си, тъй като тя не е дала потомство на мъжете и освен това е била много по-стара от него. Лична причина беше добавена към това изчисление на държавата: Хенри се влюби в Анна Болейн, която поиска законен брак.
Начало на Реформацията в Англия, чиято дата е тясносвързан с вътрешната политика на краля, беше резултат от чисто външен тласък, довел до криза в отношенията между правителството и католическата църква. Според правилата на времето само папата можел да разреши развод. Хайнрих се обърна към него с очакване да получи разрешение за развод. Татко обаче отказа. Причината беше фактът, че той всъщност беше под пълния контрол на Чарлз V, който беше племенник на Катрин Арагонска. Тогава ядосаният крал обяви, че вече не се подчинява на папската власт и провъзгласи независимостта на английската църква.
Крупнейшим европейским событием стало начало Реформация в Англия. 1534 г. беше повратна точка в това отношение: точно тогава кралят издаде Акта за супрематизъм, който го провъзгласи за глава на Английската църква. Тази мярка обаче не означава радикална реорганизация на църковната администрация, тъй като по същество засяга само горното ниво на администрацията, докато същата структура продължава да съществува на земята, както преди. Запазен е и епископатът.
Роялти и реформация в Англия, отвсъщност те не се сблъскаха твърде много, както беше наблюдавано например във Франция. За разлика от тях във Великобритания правителството направи първата крачка към този политически и религиозен преврат. Въпреки запазването на традиционните католически обреди и епископата, Хенри VIII пое контрола върху разпределението на църковните доходи. Освен това властите получиха правото да назначават епископи. Следващите стъпки обаче се оказаха още по-радикални: правителството продължи с конфискацията на монашеско имущество: ценности и земя. Последните не останаха в хазната дълго време: те бяха разпределени между благородниците и нарастващата буржоазия.
Особенности реформации в Англии были следующие:първо, тя не беше придружена от сериозни бедствия, както, например, във Франция или Германия (в първата от няколко десетилетия избухнаха войни в Гугенот, а във втората започнаха религиозни войни и селски войни). Второ, политическите, икономическите и религиозните реформи бяха проведени от кралската власт. В това можете да видите някои прилики с германските княжества, в които редица владетели също подкрепиха новата доктрина. В Англия обаче всичко това се случвало в цялата страна. И накрая, реформацията придоби много умерен характер в тази страна. Според някои водещи експерти Англиканската църква зае средно, междинно място между католицизма и протестантизма. В Англия се запазили католическите обреди и епископатът.
Една от основните теми в историята на ранната модернавремето е реформацията в Англия. Накратко за отношението на обществените кръгове към него, можем да съобщим следното: по-голямата част от буржоазията и новото дворянство приеха тези реформи. Имаше обаче и недоволни. Сред протестантите имаше някои, които настояваха за още по-голямо опростяване на църковната организация, по примера на калвинистите. Други, от друга страна, се застъпват за връщане към католицизма. Царят преследва еднакво двете части на опозицията и по този начин реформацията в страната запазва умерения си характер. Привържениците на по-радикална промяна в църквата обаче все още запазват и дори укрепват позициите си до 17 век. Те започнали да се наричат пуритани и именно под тяхното покровителство се състояла английската буржоазна революция по време на управлението на Карл I Стюарт.
Резултатите от реформацията в Англия бяха многосериозен за своята социално-политическа и религиозна структура. След като раздаде конфискуваните от манастирите земи на новото дворянство и буржоазията, кралят по този начин създаде своята подкрепа в тяхно лице. По този начин в страната се формира слой от хора, които се интересуват от продължаване на реформите и консолидиране на съществуващата ситуация. Новите благородници искаха да запазят получените земи и затова всички единодушно подкрепиха присъединяването на Елизабет I, дъщерята на краля от Ан Болейн, която се зае да запази промените, които баща й направи.
Друг резултат от реформацията е създаванетонова, англиканска, църква, която съществува и до днес. Умереният характер на реформите допринася за нейното запазване и дори разпространение, докато по-радикалните движения губят броя на своите привърженици.
Реформационните години в Англия обхващат 1534 годинагодини, когато Хенри VIII издава Акта за супрематизма, и до 1603 г., когато дъщеря му Елизабет I умира, която всъщност консолидира постиженията на баща си. Характерно е, че след смъртта на краля, неговата политика е продължена от регентите при малкия му син Едуард VI, който принадлежи към протестантската партия. Той обаче не управлява дълго и след смъртта му на власт идва дъщерята на Хенри Мери, която започва да провежда политика на връщане на католицизма. Тя се омъжва за испанския крал, поддръжник на католицизма, и започва преследване на протестантите.
След смъртта й обаче Елизабет I провъзгласикурс за одобрение на ново учение в страната. Трансформациите на Хенри са легализирани, протестантизмът е провъзгласен за държавна религия, а покръстването е приравнено на държавна измяна. Католиците трябваше да плащат по-високи данъци от протестантите. Така в Англия най-накрая се установява умерена реформация.
Реформацията в Англия изигра решаваща роля вразвитие на капитализма в страната. Факт е, че новата религия прокламира за основна цел необходимостта от материално обогатяване и натрупване на икономически средства. Тази идеология напълно съответстваше на стремежите на предприемачите и буржоазията. Оттук нататък желанието им да увеличат доходите си получи догматична обосновка. По-нататъшното задълбочаване на идеите за реформи се доказва от разпространението на пуританската тенденция, която се застъпва за задълбочаване на реформите.
Реформацията в Англия трябва да се види вконтекста на промените в тази Европа като цяло. Причината за нейната победа трябва да се търси в зрелостта на капиталистическите отношения и окончателното формиране на буржоазната класа, подкрепила тази тенденция. Докато в някои други страни, например във Франция, движението за реформация беше победено поради факта, че феодалните отношения там все още бяха много силни.
Реформацията в Англия (таблицата по-долу илюстрира нейните причини, ход и резултати) е етап от общоевропейските религиозни промени.
| Владетели | причини | Удар | резултати |
| Хенри VIII | Необходимостта от създаване на социална подкрепа закралска власт в лицето на буржоазията и новите благородници. Развитието на капитализма изисква нова идеология, която да оправдае желанието за натрупване на материално богатство | Закон за супрематизма; провъзгласяването на краля за глава на новата църква в Англия, но запазването на епископата. Конфискация на земи и имущество от манастирите и разпределянето им на дворянството и благородниците, както и на буржоазията | Създаването на нов социален слой на благородството и буржоазията, по-нататъшното развитие на капитализма поради концентрацията на земя сред новото дворянство |
| Елизабет I | Необходимостта от запазване и укрепване на трансформациите на Хенри VIII, които отговарят на стремежите и желанията на по-голямата част от буржоазията и новото благородство | Декларация за протестантизъм като държавна религия, увеличаване на данъците за католиците, умерен ход на Реформацията | Окончателният проект на англиканската църква, която заема междинна позиция между католиците и калвинистите |
Англия по същество беше страната на победителитекапитализъм и тази социално-икономическа прослойка изискваше оправдание, което й даде реформацията. Необходимо е също така да се вземе предвид фактът, че Реформацията в своя дух напълно съответства на английския манталитет със своята практичност и ефективност.
