Герменни листовки: техните типове и структурни особености

Герминалните листа са основният термин в ембриологията. Те определят слоевете на феталното тяло на ранен стадий на своето ембрионално развитие. В повечето случаи тези слоеве са епителни.

Ембрионалните листовки се класифицират в три типа:

• ectoderm - външен лист, който все още се нарича епибласт или чувствителен към кожата слой;

• ендодерма - вътрешният слой на клетките. Той може да се нарече също хиперпласт или интестинален листовиден лист;

• среден слой (мезодерм или мезобласт).

Ембриона оставя (в зависимост от технияместоположенията се характеризират със специфични характеристики на клетката. По този начин външният слой на ембриона се състои от светли и високи клетки, които в своята структура са подобни на цилиндричния епител. Вътрешният лист се състои в повечето случаи от големи клетки, които се пълнят със специфични жълтъчни плочи. Имат плосък външен вид, което ги кара да изглеждат като плосък епител.

Мезодермата в първия етап се състои отвретеновидни и стелатни клетки. Те впоследствие образуват епителиален слой. Трябва да се каже, че много изследователи смятат, че мезодермата - средната зародишни листа, които не са независими резервоарните клетки.

Ембрионните листовки са на първо място кухиобразование, което се нарича бластдродермален везикул. На един от нейните полюси се сглобява група от клетки, която се нарича клетъчна маса. Тя поражда първичния черво (ендодерма).

Трябва да се каже, че от ембрионални листовкисе формират различни органи. По този начин, на нервната система произтича от ектодермата, храносмилателната тръба започва от ендодермата и скелет, кръвоносната система и мускулите произлизат от мезодермата.

Трябва също така да се отбележи, че при ембриогенезасе формират специални ембрионални мембрани. Те са временни, не участват в образуването на органи и съществуват само по време на ембрионалното развитие. Всеки клас от живи организми проследява определени особености при формирането и структурата на тези черупки.

С развитието на ембриологията започна да се определясходство на ембрионите, което първо е описано от K.M. Баер през 1828 г. Малко по-късно Чарлс Дарвин идентифицира основната причина за сходството на ембрионите на всички организми - техния общ произход. Северов също твърди, че общите признаци на ембриони са свързани с еволюцията, която се проявява в повечето случаи чрез анаболизъм.

При сравняване на основните етапи на развитиеембриони от различни класове и видове животни, бяха открити някои признаци, които ни позволиха да формулираме закона за ембрионалното сходство. Основните разпоредби на този закон са, че микробите от един тип в ранните стадии на тяхното развитие са много сходни. След това ембрионът се характеризира с все по-индивидуални черти, които показват неговата принадлежност към съответния род и вид. В този случай ембрионите на представители от един тип са все по-разделени един от друг и тяхната първична прилика вече не може да се проследи.