Колкото повече време минава, толкова повече думиРуският език губи: те излизат от ежедневна циркулация. Такава е историческата динамика, която е несправедлива. Искаме поне малко да забавим желязната стъпка на историята и да кажем днес за израза "зловещо чело": значението и примерите за използването му.
Речниците са съгласни с изразапредставя А. С. Пушкин. Той има толкова забавна "Приказка за жреца и неговия работник Балде". И започва по следния начин: „Имало едно време поп, умно чело“. И тук, без обяснение не е достатъчно.
Преди появата на механизирани фабрики и растения, хораТе направиха брашно по два начина: те смляха зърното в мелницата и го биеха в хаван. Разбира се, за тези операции са използвани различни видове брашно. Необходимо е да се предположи, че въпреки че работата в мелницата не е лесна, е необходимо да се натисне още по-силно в хаванче. Тези усилия са съпоставими с обяснението на човек, който е глупав, близък и необразован. Изглежда също, че съзвучието на съществителното „тълкуване“, т.е. „обяснение“ и глаголът „паунд“ изиграха своята роля в появата на една фразеологична единица. И съществителното „тълкуване” се различава от глагола „интерпретиран” с една буква. Макар че това е само предположение, тук определено има някаква езикова връзка.
Информираме за нетърпеливите: да, обмисляме израза "тънко чело", неговото значение скоро ще бъде известно.
Както вероятно читателят вече разбра от предишнотораздел, така характеризирайте глупав, необразован човек, който едва ли разбира какво му казват. Поглъщането на всяка мисъл от него е близко до упорита работа с овесена каша. Информацията трябва да се дъвче до най-малкия детайл, след това ще бъде асимилирана.
Такъв не е твърде сложен фразеологизъм „дебело чело“, неговото значение е разкрито от нас.
Когато става въпрос за тоналност на израза, тогаваречниците се различават. Някои казват, че е доста грубо (и работата на Пушкин потвърждава това: попът му не е най-приятният човек във всеки смисъл), а други източници твърдят, че това е комично име и не може да обиди никого. Кой знае, шегите са различни.
Във всеки случай съзнателно ще намалимстепен на грубост и нека да кажем: идиотите, изиграни от Андрей Мягков във филмите на Е. Рязанов, са отлични за пример-илюстрация. И Новоселцев („Служебен романс“), и Лукашин („Иронията на съдбата“) не са умни, макар и само в едно нещо: в химията на чувствата и психологията на човешките отношения. Иначе и двамата герои са доста умни и дори ерудирани, особено Новоселцев, който открива знания за поезията на Пастернак. Той също така казва известната фраза: „По-добре е да умреш стоящ“. Тя има продължение и звучи напълно така: „По-добре е да умреш стояща, отколкото да живееш на колене“. Кой го каза първо, не е известно, защото се приписва на твърде много. Ние обаче бяхме разсеяни. Нашата задача: да разгледаме стабилната фраза „дебело чело“, важността да я обясним и да подберем примери.
По принцип това може да бъде завършено, ноизведнъж читателят ще дойде по-удобно да замени израза с една дума. И може би именно той търсеше в статията. Не можем да заблудим очакванията му по никакъв начин. Така че, фразата може да бъде заменена с прилагателни:
Ако задачата е да се обясни израза "дебело чело" (да се разкрие значението на фразеологичните единици, с други думи) и да се замени с съществително, тогава следните определения ще помогнат:
Изглежда, че бавнолюбието е най-подходящият синоним, останалите са груби. Но това е въпрос на вкус.
