Дали евфемизмът е заместител на груби думи или заместване на понятия?

Какво е евфемизмът? Не помните ли? Или не знаете?Е, нека погледнем по-отблизо. Не забравяйте, че в игралния филм "Брат-2" между главните герои имаше дебат за това как правилно да се обърнете към човек с тъмна кожа: чернокож или афроамериканец? На руски език няма фундаментална разлика между тези две понятия: „Да, в училище съм учил по този начин: китайците живеят в Китай, германците живеят в Германия, евреите живеят в Израел и негри в Африка! Bagrov. На което спътникът му отговаря: "Негър - това е за тях проклятието обидно." - Защо този епизод се помни? - питаш. Да, защото той не може по-точно и живо описва такова езиково явление като евфемизъм.

Евфемизми на руски език

В горния пример думата "афроамериканец"е евфемизъм, заместваща дума, предназначена да смекчи прекия смисъл на “острия”, според американците, лексикалната единица “негър”. Ние имаме "чернилка" не е обидно, саркастичен или унизителни, така че няма нужда от алтернатива. А какви са обичайните за руския език евфемизми? Говорете за това по-нататък.

Както вече разбрахте, евфемизмът е използванетопо-меки, учтиви, не обидни думи или изрази. Те заменят грубия и нетактичен. Появата и продължителността на "живота" на един или друг евфемизъм се свързва с развитието на историята, културата и промените в обществения възглед. Например, не толкова отдавна, по времето на нашите баби и дядовци, не е било обичайно да се произнася това, което се счита за норма в съвременното общество. Например, вместо думата „бременност”, те казваха „деликатна ситуация”, намеквайки за „сексуални отношения”, са черти като „близки взаимоотношения, комуникация, живот с някого”, изразът „място за отстъпление” означава „тоалетна”, оборот от „шут с него” "Вместо" дявол "," копеле "-" незаконен "," умре "-" умре "," психично заболяване "-" психично заболяване ", и така нататък. По принцип това е слой от лексика, свързан със сексуалната страна на живота и с определени части на тялото. Това включва и табута на заклеваните думи и споменаването на името на Бога, дявола, тъмните сили, пред които хората чувстваха страхопочитание или, напротив, суеверния страх. Това не означава, че този вид евфемизъм е напълно извън употреба.

Однако в современном русском языке наблюдаются две взаимноизключващи се явления: от една страна - груба реч, а от друга - евфемизация. Парадокс, нали? Тогава какво наистина се случва? Тайните на „човешкото тяло“ вече не са тайни, сексуалността е тема номер едно за дискусия, псувните думи са един от утвърдените начини за себеизразяване, а опозицията „доброто е зло“, „светлината и тъмнината“, „Бог е дяволът“ е от свят на приказките и археологически обекти. Изглежда, че когато се изтрие прага на допустимото и приличното, „непринтируемият“ речник става „отпечатан“ и обидата, нараняването или унижението на друг човек в метрото или в магазина става норма, възниква въпросът: „Тогава за какво са заместващите думи?“ Но те не са необходими. Следователно същността на това езиково явление се е променила. Следователно съвременният евфемизъм е на първо място неизменна съставка на политиката, дипломацията и медиите: „либерализация на цените“ - „увеличение на цените“, „неутрализиране“ - „убиване“, „инцидент“ - „бедствие“, „провал“ - „провал“ ”,“ Религиозно движение ”-“ секта ”,“ кампания ”-“ война ”,“ етническо прочистване ”-“ унищожаване на този или онзи народ ”,“ червена линия по диагонала на листа ”-“ ХИВ-заразен пациент ”.Както виждате, все по-малко се използват такива думи, за да се избегне грубостта, грубостта и нетактичността. Все повече и повече функции евфемизми - изкривяване на съдържанието, маскиране, жонглиране на факти и манипулиране на съзнанието.Това „заместване“ на понятията не става бавно, а по-скоро неусетно. Свободата в съвременния смисъл е да говориш директно такава, каквато е, да не се срамуваш в изрази, независимо от това как звучи, независимо дали обижда достойнството на друг човек или не, дали служи да те създава, вдъхновява или унищожава отвътре. Основното е да изразите себе си и да се освободите от негативността си. Когато обаче чуем или четем изказванията на политиците, за нас става важно да не оставяме тази „лоша енергия“ в себе си, да не оставяме никакво вълнение близо до душите си. Затова можем да кажем, че съвременният евфемизъм са думи и изрази, които не ни помагат да избягваме „неприятния“ речник, но ограничават независимостта на мисленето, предлагайки въображаема свобода в красива обвивка. Но винаги има избор и остава на нас….