Основни идеи на почвените работници се считат за пряко продължение на концепцията за славянофилите. Те възникват и започват да се разпространяват през втората половина на 19 век. Основните теми се изучават особено активно почвени учени в литература 10 клас... Нека разгледаме допълнително характеристиките на обработката на почвата.
Възгледите на почвените учени отразени в творбите на такива известни личности катоАполон Григориев, Фьодор Достоевски, Николай Данилевски. В произведенията на първите две особено ясно беше изразена концепцията, според която историята беше представена като спонтанен процес, който не се поддаваше на рационализация.
Почвени работници са хора, провъзгласили вяра в хората, почва, почва.
В средата на 19 век идеята, че всяка култура, всяка нация е уникална, е широко разпространена. Те не могат да бъдат сведени до единен световен модел.
В западноевропейската философска мисъл товаидеята е отразена в творбите на Рикерт, а в битовата - в творбите на Григориев и Погодин. Последният изрази идеята, че Русия и Западна Европа принадлежат към различни видове култури. Погодин разглежда Европа като наследница на Западната, а Русия - на Източната Римска империя.
Григориев нарече своя мирогледорганични. Идеите му се основават на факта, че световният живот се развива в набор от „цикли“. Те имат свой собствен образ, форма. Григориев смятал всяка епоха за „организъм“, както и за отделна нация. Той консолидира няколко термина и идеи, които по-късно намират израз в концепцията за културно-исторически типове, създадена от Данилевски.
Има няколко отличителни черти на концепцията, предложена от почви. то, на първо място, признаването на специалната роля на руския народ. Според теорията хората са на мисия да спасят цялото човечество.
Образованото общество трябва да се сближи с хората. Точно това е почвата пропагандирани в техните писания. В същото време сближаването трябва да става на религиозна и етническа основа.
Основните изложени идеи почвени работници, това:
Идеите на представители на обработката на почвата бяха близки доконцепцията, предложена от славянофилите. Соилистите, приемащи културата на Европа, в същото време заклеймяват Запада заради липсата на духовност и буржоазност. Те отхвърлиха материализма, социалистическите и революционните идеи, противопоставиха им се с християнски идеали.
За първи път е формулиран от Данилевски. Той разработи система от видове култури и обясни механизма на тяхното появяване, развитие, промяна в рамките на определени исторически събития. В своите изследвания той се опира на природните закони.
Данилевски разглежда културно-историческия типоригинални и независими планове за индустриално, битово, социално, художествено, научно, религиозно, тоест като цяло историческо развитие. Той твърди, че същността на световната история е формирането на 10 вида култури:
В същото време той разграничи и 2 вида култури,съществували в доколумбовата Америка: перуански и мексикански. Според Данилевски те не са имали време да се развият, тъй като са били унищожени от завоевателите на Испания. Славянският тип, според идеите на автора, е в процес на формиране.
Достигане до почвата можем да кажем, че те са формулирали концепция, която не съответства на универсалистките теории на човешката история. Нещо повече, последният имаше подчертан евроцентричен характер.
Евроцентризмът се изразява в идеята за линейна,едноизмерен ход на историята и се основаваше на рационалистични идеи. Данилевски точно го определи като „идентифициране на съдбата на романо-германското племе и на цялото човечество“.
Критика към почвените работници беше обосновано и илюстрирано противоречияЕвроцентризъм към изискванията на научната методология. Това противоречие се изразява във факта, че възприетият в обществото модел на световна история не съответства на нито едно изискване за научна систематизация: разделянето на историята на древни, средни, нови обединени разнородни събития в една група и, напротив, разделено свързани с тях.
Основният аргумент на Данилевски беше, че презВ рамките на евроцентричния подход не беше обяснена нито руската история, нито историята на народите от страните от Изтока. Всъщност те са се превърнали в своеобразно допълнение към европейския процес на развитие.
Данилевски предлага идеята за полицентризъм на културните типове, многовариантност на историческото развитие.
Както бе споменато по-горе, дейностите на почватабеше насочена към сближаване на образованото население с обикновените хора въз основа на религиозни и етнически ценности. В същото време отделни представители започнаха своите изследвания с въпроси за връзката между човека и Бог, света и Бог.
Достоевски, за разлика от много от неговитесъвременници, вярвали, че извън божествената идея като висш принцип моралните основи в самия човек, развиващи се само за сметка на собствените му сили, са условни. Единствено религията, според автора, напълно обосновава морала.
Достоевски каза, че християнствотосе отказва от своя морален принцип и ни казва да вярваме, че това е нормално, единно и няма конвенции. В своите произведения Достоевски разглежда всички негативни последици, които отхвърлянето на Бог води до себе си.
Според Достоевски човек е такъвголяма тайна. Той казва, че няма нищо по-ценно и по-значимо от човек, но в същото време няма нищо по-страшно от него. Достоевски осмива рационалистичните идеи за човека, според които поведението на индивида се определя от съображения за печалба и разум.
Писателят е вярвал, че човекът е съществоирационален. Съответно е невъзможно да се познае неговата природа чрез рационалните средства. Мисълта няма да може да обхване целия човек, тъй като винаги има ирационален остатък, който представлява най-съкровеното значение. В индивида, според Достоевски, има акт на творчество, който носи радост и страдание в човешкия живот. Умът обаче не може да ги разбере, да ги преработи.
В своите изследвания Достоевски казва товасвободата винаги е избор на човек между доброто и злото. Въпросът е, може ли човек, ръководен единствено от човешките си нагласи, да направи избор? Достоевски показва, че отхвърляйки Бог, човек логично заключава, че Всевишният отсъства и следователно всичко е позволено. Няма Бог, следователно, няма грях и безсмъртие, няма смисъл и в живота.
Невъзможно е човек, според Достоевски, да живее без Бог. В противен случай той ще се превърне в неморално същество. За субект, който се е отрекъл от Бог, самоунищожението на личността е неизбежно.
Писателят разглежда европейския социализъм като продукт на западноевропейската култура. Той казва, че ключовият въпрос в обучението е икономическият проблем.
Междувременно, според Достоевски, проблемътсоциализмът е по-атеистичен. Той казва, че новото европейско учение премахва християнството и се грижи преди всичко за ежедневния хляб. Социализмът на Запада, заключава писателят, по този начин елиминира не капитализма, а религията. В тази версия идеята за историческо развитие се оценява от Достоевски като „дяволска“, която не отчита духовния произход на хората.
Писателят противопоставя атеистичния социализъм на Запада на идеята за руския социализъм, който обединява всичко. Тази концепция се основава на желанието на руския народ да се обедини с други култури.
